Когато бях на тринайсет, султан Селим почина и на власт дойде султан Мурад, бащата на настоящия султан. Той доведе със себе си своя стар учител и учен ходжа Сад ал Дин, който прояви интерес към мен, когато ме видя. За мой голям късмет този човек беше приятел с главния астроном Такиудин. В продължение на доста години Такиудин беше молил да му построят нова обсерватория в Константинопол. Наличните астрономически таблици вече бяха остарели и той искаше да състави нови, базирани на нови наблюдения. Когато се яви с тази молба пред султана и пред Дивана — Съвета на везирите, ходжа Сад ал Дин бе един от главните поддръжници на идеята му. И Такиудин построи обсерваторията си съвсем близо до това място, в квартала „Топхане“ в Галата, а две години по-късно, когато обсерваторията бе напълно готова, аз бях приет в нея като един от главните му асистенти. Е, по-нататък знаеш какво се случи — въздъхна Джамал. — През същата тази година — 1577, в небето се появи голяма комета. Такиудин моментално подготви хороскоп за султана. Каза му, че кометата е вестител на хубави неща и знак, че османската армия ще спечели победа във войните срещу Персия. И беше прав, разбира се. Персийците бяха победени, ала османската армия претърпя невиждани поражения. Освен това през същата тази година градът ни беше покосен от чумата и редица важни сановници починаха съвсем скоро един след друг. И всичко това беше далече от благоприятните събития, предсказани от моя господар.
Моят стар покровител ходжа Сад ал Дин и неговият съюзник великият везир Сокулу Мехмед паша, си бяха създали неколцина доста опасни врагове в двора. Един от тях беше шейх Ал Ислам — главният авторитет по ислямския закон в Константинопол. Та шейхът отиде при султана и се опита да го убеди, че причината за всички тези беди е нашата обсерватория. Твърдеше, че надничането в тайните на природата носи само беди на хората. Повтаряше, че империите, в които имало построени обсерватории, до една вече били разрушени.
Първоначално султанът не желаеше да го слуша, защото беше човек, който питаеше дълбоко уважение към знанието и учените, но накрая, след няколко години, шейхът и неговата тесногръда фракция взеха превес. Изпратиха разрушителен батальон и… Е, останалото го знаеш — допълни тъжно Джамал. — Нямаше никакво предупреждение, просто един ден нахлуха и толкова. Наблюдателната кула, всичките ни инструменти, библиотеката, безценните карти… Невъзвратима загуба! Но което беше още по-лошото, екипът ни беше разпръснат. Ние бяхме опозорени. Къде можехме да отидем? Какво можехме да правим? Целият ни труд беше унищожен, до последната таблица. Повечето от другите асистенти си имаха семейства, при които да се завърнат, но аз нямах такова. Затова дойдох тук, в тази кула.
Това място, което все още беше заобиколено от поля, беше известно като Малката обсерватория — част от големия комплекс, но и достатъчно отдалечена от него. Тя също беше разрушена от войниците на султана, но не така пълно, както по-голямата обсерватория. От нея беше останало точно толкова, колкото да успея да си построя импровизирано убежище в едната й част. И именно оттам успях да спася някои от книгите си, както и някои от по-малките инструменти.
Когато хората от града научиха, че един от астрономите все още живее тук като отшелник, започнаха да идват и да ме наблюдават. В началото от любопитство. В преобладаващата си част бяха обикновени хорица, със съвсем рудиментарна представа за предмета на астрономията. Първоначално ме питаха за дребни неща — да изтълкувам някой сън, да им направя хороскоп за раждането на някое дете или да им посоча благоприятна дата за сватба или обрязване. Постепенно молбите им взеха да стават все по-сложни. Започнаха да искат талисмани за защита против уроки, за здраве и за такива неща. А от време на време… и нещо по-сериозно.
— Имаш предвид магьосничество ли? — попита Пол.
— Така ли го наричате? — погледна го с интерес Джамал. — Е, в преобладаващата си част бяха безобидни неща. Понякога бяха само няколко стиха от Корана, поставени в малка платнена кесийка. Защото аз все още можех да пиша калиграфски, както знаеш. Та както казах, безобидни неща. В повечето случаи.