— А после?
— После, един ден имах посещение от един човек, който промени всичко — един черен евнух от двореца. Името му беше Хасан ага.
— Главният черен евнух?
— Същият. Въпреки че това беше преди повече от двайсет години и той още не беше главен черен евнух, разбира се.
— И поиска от теб да му направиш хороскоп?
— Не точно. Той каза, че имало някаква много важна дама, която се нуждаела от услугите ми, въпреки че всичко трябваше да се пази в пълна тайна, естествено. Каза, че ако успея да й помогна, ще бъда възнаграден така, както дори не съм сънувал. Но ако спомена пред някого и думица за нейната молба, ще завърша кастриран като него — добави с тъжна усмивка.
— И ти помогна ли й?
— Всъщност отказах. Един мъдър човек обикновено не би отказал на молба от двореца, но аз отказах. Естеството на молбата й ме ужаси дотолкова, че не посмях да приема, макар че дори и да бях приел, надали щях да мога да й помогна. Обаче те започнаха да ме обработват. Казаха, че мога отново да изградя кулата си, че щели да ми доставят нови инструменти и нови книги. Казаха, че ще мога отново да заработя като независим учен и да правя всичко, което си поискам, само че този път под нейния патронаж.
— Могъща жена значи.
— О, да!
— И тогава ти направи онова, което тя поиска от теб?
— Тя искаше от мен да направя магия на султана. Магия, която да го направи неспособен да легне с никоя друга жена освен с нея самата.
— С други думи, да го направиш импотентен?
— Именно.
— Коя беше тази жена?
— В онези дни тя беше хасеки, фаворитката на султана. А ти я познаваш като Сафийе султан.
Пол се ококори срещу домакина си. Едва след няколко секунди изломоти:
— И получи ли се?
— Ха! — изсмя се внезапно Джамал. — Мой талисман да не се получи? Разбира се, че се получи! — а после, отново сериозен, добави: — За известно време. Султан Мурад бе останал верен на Сафийе близо двайсет години. По онова време това се превърна в нещо като скандал, ако трябва да бъда честен. Всички знаеха, че той не взема нито една друга наложница и бе избрал да има деца само от нея. Но когато се върна в Константинопол, вече като султан, нещата се промениха. Особено като се има предвид, че тук беше майка му Нурбану, която намрази веднага Сафийе и властта, която тя имаше над сина й. И затова започна да се опитва да убеждава Мурад да си вземе нови наложници. Двете с дъщеря й Хумашах търсиха под дърво и камък, за да открият най-красивите робини в империята, но напразно. Въпреки че по онова време Сафийе султан вече не беше в първа младост, той имаше очи само за нея — Джамал отпи глътка от миниатюрната чашка с ментов чай и я върна внимателно на масичката до него. — А после, един ден, откриха две робини, красиви като ангели. И в мига, в който ги видя, Сафийе разбра, че е победена. Именно тогава изпрати хората си при мен.
Джамал отпи нова глътка от чая си и изрече:
— Талисманът, който й направих, действаше много дълго време. Колкото и да се стараеше, султанът не можеше да ощастливи никоя друга освен хасеки. Но накрая те го откриха.
— Кое, талисмана? — възкликна Пол, запленен от този разказ.
Джамал кимна.
— Вината била поета от една от нейните лични прислужници, която после хвърлили в Босфора. Или поне така ми казаха.
— А Сафийе? Какво се случи после с нея?
— Започна сама да търси момичета за султана, всяка от тях по-красива от предишната. И така преди смъртта си той стана баща на деветнайсет деца от тях.
— Но сърцето му е било нейно, нали?
— Нещо такова.
— Значи ето как си построил твоята кула. И си се сдобил с всичките тези астролаби, глобуси, с книгите в библиотеката…
— Да. Сафийе султан удържа на думата си. Велика покровителка е тя, много щедра!
— И все още работиш за нея от време на време?
— Да, макар и все по-рядко — кимна бавно Джамал. — Но до тази история с Хасан ага тя не е искала нищо от мен години наред, въпреки че често ходя в двореца да преподавам в училището там. Валиде султан знаеше, че Карю няма нищо общо с отравянето, затова ме помоли да й помогна. И толкова — направи пауза. — Но трябва да знаеш, Пол, че аз не съм единственият, когото тя използва. Има много хора, към които валиде може да се обърне при нужда. Мен нарича свой лекар. Когато Хасан ага беше отровен, аз бях извикан да помогна. Не че имах голямо желание — поклати глава. — Човекът беше погълнал твърде много отрова и да му помогна беше пряко силите ми, но мисля, че тя го знаеше. Оставането му жив всъщност е Божие дело, а не човешко. Помогна му Божията ръка и…