— И какво?
— Кой знае? — сви рамене Джамал. — Очевидно има нещо много важно, за което да живее. Но той е евнух, така че кой знае какво би могло да е то!
Когато Джамал завърши историята си, Пол се умълча и се загледа в ръцете си. Изведнъж почувства такова изтощение, че нямаше сили да говори, а какво остава — да мисли.
— Ами аз, Джамал? — промълви накрая, затвори очи и отпусна назад глава, подпирайки я на стената. Горчивият вкус на поражението размазваше думите му. — Аз няма ли да имам нещо важно, за което да живея?
— Имаш живота си, за който да живееш, Пол — изгледа го състрадателно Джамал. — Позволи ми да ти дам един съвет. Прибери се у дома, Пол! Валиде султан ти даде възможност и знай, че втора няма да получиш!
Зората вече настъпваше, когато двамата най-сетне се сбогуваха.
— До нови срещи, Пол Пиндар ага!
— До нови срещи!
Прегърнаха се.
— Джамал?
— Приятелю?
— Една последна услуга, може ли?
— Каквото кажеш! — усмихна се Джамал. — Какво е това?
— Моят компендиум.
— Да, това го виждам — промърмори Джамал, държащ компендиума в ръката си.
— Дай й го! Моля те!
В продължение на много секунди, които се сториха на Пол като цяла вечност, астрономът съзерцаваше предмета, без да каже нищо.
— Това не е поглед, не е дума, не е дори мисъл! — изрече умолително Пол. — Но тя ще разбере! Ще знае, че поне съм опитал!
— Много добре! — отсече накрая Джамал и сключи пръсти около компендиума. — Както вече казах, Пол Пиндар ага, нищо на този свят не би могло да ти помогне, но може би има един човек, който би могъл!
Двайсет и девета глава
Истанбул
В наши дни
Елизабет успя да отвори имейла от научния си ръководител доктор Алис едва на сутринта след разходката си по Босфора с Мехмед.
Скъпа Елизабет,
Радвам се, че прекарваш толкова продуктивно в Истанбул! При нас има добри новини — от факултета одобриха преминаването ти от магистър по средновековна литература към доктор на философските науки. Ще обсъдим какво да правим от тук нататък, когато се върнеш, но междувременно ти изпращам сканирано копие на портрета, който търсеше — надявам се, че е по-ясен от твоето копие…
Изпълнена с нетърпение, Елизабет прекъсна четенето на другата част от писмото и отвори прикачения файл. След известно време на екрана се появи съобщение: „Има временен проблем с достъпа до тази страница. Натиснете бутона за повтаряне или опитайте по-късно“. Тя повтори няколко пъти опита си, но все така нищо.
По дяволите! Върна се към писмото и продължи:
Ако се чудиш какъв е предметът, който държиш в ръка, това е компендиум — инструмент, който е отчасти математически, отчасти астрономически. Ако се вгледаш внимателно, ще видиш, че се състои от различни части — нощна, магнитен компас, таблица с географските ширини и равноденствен диск. Побирал се е във външната метална кутийка, бил е достатъчно малък, за да се носи в джоба, но както виждаш, той го държи отворен, за да се вижда какво има вътре. Необичайното за точно този е, че на дъното има някакво допълнително отделение, вероятно за съхранение на нещо — може би нещо за чертане? Според мен въпросът, който трябва да си зададеш, е: защо той е избрал да бъде нарисуван с този предмет? Какво е значението му? Елизабетинците са обичали символите, средствата за кодиране на съобщенията. Може би датата (едва видима в долния десен ъгъл) ще ти даде някакви насоки.
Дата ли? По дяволите тази машинка! Елизабет пак опита да отвори прикачения файл, но пак получи същото съобщение. Защо в тези интернет кафенета винаги имаше някакви проблеми? Но сега не можеше да направи нищо. Щеше да й се наложи да изчака до понеделник, за да опита отново на терминалите на университета.
Когато се върна в къщата на Хадба, за нея беше оставен официален на вид кафяв плик. Имаше местна пощенска марка и беше адресиран до баян Елизабет Стейвли. По-късно вечерта тя позвъни на Иви.
— Разрешението ми за архивите най-сетне излезе! — извика.