— Изглеждаш по-добре.
— А ти изглеждаш ужасно — плъзна критично поглед Анета по Силия, а после погледна към коридора зад нея. — Къде са ти днес жените?
Силия сведе очи и промърмори:
— Управителката на харема каза, че й трябвали за друга работа.
— Това означава ли, че вече не си гьозде? — попита Анета, без да подбира думите си.
— Така изглежда — Силия си спомни за султана, за тежката му бяла плът, за малката козя брадичка, за увисналите му челюсти. Спомни си и крехкото тяло на Ханза, което се издигаше и падаше над него, и странните, подобни на хълцане звуци, които издаваше, като дете, което се опитваше да не плаче. — И не ме интересува какво ще кажеш, но аз не съжалявам за това! — отсече и сграбчи ръката на приятелката си.
— Всичко е наред, гъсчице!
— Предполагам, че съвсем скоро ще се върна при теб — рече Силия и огледа малката спалня без прозорци, която Анета споделяше с пет други карийе. — И няма да съжалявам и за това!
Анета стисна ръката й и прошепна:
— Ще се държим заедно, каквото и да става! Сега повече от всякога!
— Да, трябва — кимна Силия и я погледна право в очите. — Поради което трябва непременно да ми кажеш какво се случи всъщност в нощта, когато Хасан…
— Мадона, не пак тази песен! — възкликна Анета и се облегна назад във възглавниците. Усмивката й угасна. — Защо просто не го забравиш?
— Да го забравя ли? Ти обеща да ми кажеш! „Никакви тайни повече“, помниш ли? Да не си мислиш, че като не говориш за това, то просто ще отмине, а? Няма да стане. Знай, че ако Хасан ага действително те е видял там, значи аз съм загазила точно толкова, колкото и ти! Шшшт! — прошепна изведнъж Силия. — Какво е това?
— Кое? Не чувам нищо.
— Почакай! — Силия притича до вратата, огледа коридорите от всички страни, а после и Двора на карийе. Наоколо не се виждаше никой. Когато се върна, лицето й беше пребледняло. — Бяха преровили нещата ми, сигурна съм в това! Където и да отида, усещам, че ме наблюдават! Наблюдават и слушат! Непрекъснато! Даже хора, на които си мислех, че мога да имам доверие — Гюлбахар, Зюмбюл… всичките. Нямаш представа какво е! А аз вече не знам кой кой е!
— Защо? Заради захарния кораб ли? Но нали вече доказаха, че той няма нищо общо с отравянето?
— Доказаха ли, наистина? Не съм много сигурна. Не мога да спра да мисля за това, Анета! Ами ако са разбрали за Пол, ако той също е в опасност? — Силия притисна с ръка мястото под ребрата си, където болката вече беше станала постоянна. — Анета, знай, че това още не е свършило! На кораба беше изписано моето име! — отново усети, че не може да си поеме въздух. — Виж какво, нямаме много време. Просто ми кажи какво си видяла! Повярвай ми, тази работа няма да отшуми от само себе си!
— В интерес на истината, мисля, че най-доброто за нас е да оставим цялата тази работа да отшуми от само себе си. Което ще стане, стига някой особено добросъвестен да не продължава да мъти водата! — тросна се Анета и я изгледа на кръв. — Истината е, че нищо не се е случило! Откриха кой го е сторил — Ханза или хасеки, или и двете може би, и аз съжалявам за това — допълни нацупено, — защото знам колко я харесваше, имам предвид хасеки. Но ако Хасан ага наистина ме бе видял там, досега щеше да каже нещо, нали? Нали не смяташ, че не съм го обмислила, а? Обаче никой не е казвал нищо и никой няма да каже нищо, затова защо просто не оставим всичко да отшуми?
— Не би говорила така, ако беше там! Беше ужасно, Анета! Бях там, когато ги отведоха — Силия показа китката си. Гривната на хасеки с нейните сини и бели стъкълца проблесна. — Главният черен евнух беше отровен, а сега две жени са мъртви заради това! Завързаха ги в чували и ги хвърлиха в Босфора. Представяш ли си? — започна да опипва стъклените мъниста на гривната. Гладкостта им я успокояваше. — Фактът, че Хасан ага не е казал нищо за теб, може и да е добър знак, може би наистина не те е видял. Но може да означава също така, че чака подходящия момент. Защото точно това правят тук, помниш ли? Наблюдават и чакат. Нали ти ме научи на това?
Анета се претърколи и легна с гръб към Силия, като се стараеше да не я слуша.
— Хасеки се опитваше да ми каже нещо, но така и не получи възможността да довърши историята си — каза Силия, като разтърси рамото на Анета. — Ти смяташ, че Есперанца Малхи те е урочасала, но аз не мисля, че тя има нещо общо с всичко това! Замесен е някой друг! Поне това схванах от разговора с хасеки. Някой, който е много по-опасен.