— Още по-основателна причина да не си пъхаш носа там, където не ти е работа — промърмори Анета, все така обърната към стената.
— Не мога! Не и сега!
Продължително мълчание.
— Направила си го, нали? — изрече Анета и най-сетне се обърна към нея.
— Кое?
— Не ми се прави на невинна! Ходила си до Портата на птичарника, нали?
Силия запримигва бързо. Нямаше смисъл да отрича. Не и пред приятелката си.
— Никой не ме видя — смотолеви.
— Така ли мислиш? — извика Анета и отчаяно затвори очи.
— Боже, не мога да повярвам, че чувам това!
— Тогава смятам, че трябва да чуеш и нещо друго!
И Силия набързо й разказа за Хандан и за откритията си отпреди две нощи. Анета изслуша това в пълно мълчание. Когато накрая заговори, гласът й беше като гневно съскане:
— Но какво изобщо те е прихванало? Санта Мадона, не аз съм тази, за която трябва да се тревожиш! Трябва да се тревожиш за себе си!
— Шшшт! — сложи пръст на устните си Силия и се огледа. — Карийе Михримах. Чувала си някой с това име?
— Знам, че някога главният черен евнух се е наричал Малкия славей. Но за карийе Михримах не съм чувала, не — тръсна глава Анета. — Никога не съм чувала за жена, наричана с подобно име!
— Открием ли коя е, ще открием и ключа!
— Какъв ключ?
— Ключът към всички загадки! Ще разберем кой е отровил главния черен евнух и кой всъщност стои зад смъртта на Гюлай хасеки — поясни нетърпеливо Силия. — Ключът към това защо захарният кораб — сладкиш във формата на кораба на моя баща, с моето име на него — е намесен във всичко това. Всичко е свързано! Сигурна съм, че точно това се опитваше да ми каже хасеки, но така и не получи възможността.
— Но нали откриха кой го е направил? През цялото време е била тя! — едва не изкрещя Анета. — Ами хороскопа, който Ханза откри?
— Никога не съм вярвала на това, а ти? И има ли изобщо някой, който да повярва? Всеки би могъл да го подхвърли. Помниш ли, когато видяхме Есперанца Малхи да доставя нещо в апартамента й? Някой го пое, но така и не видяхме кой, нали? Мисля, че Гюлай знаеше, че нещо подобно ще й се случи. Подсказа ми го достатъчно. Със сигурност знаеше, че има врагове. Врагове, които са достатъчно опасни, за да я накарат да се откаже да бъде хасеки.
— Значи така ти е казала, а? — дари я с изпепеляващ поглед Анета. — Да не би да забравяш нещо? Гюлай имаше син. Той можеше да бъде следващият султан, което означава, че тя можеше да бъде следващата валиде. Няма по-голям залог от това. Когато настоящият султан се е възкачил на трона, всичките му деветнайсет братя били убити. Помниш ли историите на карийе Лала? А Гюлай знаеше, че освен ако не победи, същото ще се случи и с нейния син. И все още може да се случи — допълни мрачно.
— Това не го отричам. Но все така смятам, че е било част от плана й.
— Не ти ли е хрумвало някога, че тя може би е искала да си помислиш точно това? Че е имала свои причини да ти разкаже за Славеите? — Анета потрепери и придърпа по-нагоре завивката си. — Колкото повече слушам за тази история, толкова по-малко ми харесва.
— Грешиш! — отсече Силия. — Точно затова трябва да ми се довериш! А сега, ако обичаш, кажи ми какво видя?
— Добре де, ще ти кажа — промърмори Анета и затвори очи. — Онази нощ, същата нощ, когато те отведоха при султана за първи път, аз не можах да заспя — започна. — Непрекъснато мислех за теб. Питах се дали си… добре. Чудех се на какви трикове те е научила карийе Лала и дали са си стрували парите, които й дадохме — клепачите на Анета изпърхаха. — От това зависеха толкова много неща и аз си знаех, че това може да се окаже единственият ни шанс да успеем. От тук минават десетки момичета, повечето от които никой не ги поглежда. Но ти, Силия, си красива и нежна и се държиш като благородничка. Знаех си, че ще те забележат. Докато аз съм… Погледни ме! — засмя се. — Аз съм едно невзрачно същество с черна коса, както обичаха да казват някога монахините. Никой, най-малко султана, не би ме забелязал. Но пък имам ум, при това остър ум, така че двете… Е, две е по-добре от една.
Както и да е. Та през онази нощ, както ти казах, не можех да заспя. Ако си спомняш, тогава тук не бяхме много жени. С изключение на новите, повечето от жените бяха все още в летния дворец на валиде и трябваше да се върнат едва на следващия ден. Слязох в банята за вода. Беше толкова тихо! Спомням си как зърнах собствената си сянка под лунната светлина и си казах, че сигурно това означава да си призрак.