— Защото е мъртва.
— Мъртва ли? — ахна Силия. — И тя?
— О, да.
— Ама как?
— Това момиче, твоето невинно на вид момиче, се оказа личната любовница на главния черен евнух!
— Невъзможно!
Забелязвайки ужасената физиономия на Силия, Анета се засмя сухо.
— Смяташ, че тъй като са кастрирани и не могат истински да развратничат, евнусите нямат предпочитания и желания, така ли? — и направи многозначителен жест с пръстите на едната си ръка. — Или че не могат да задоволят една жена и по други начини? — наклони глава. — Е, ако се съди по онова, което видях онази нощ, нещата стоят по точно обратния начин — сбърчи отвратено нос. — Но от всички неестествени, от всички животински актове, които някога съм виждала…
— Невъзможно! — повтори Силия.
— Е — сви небрежно рамене Анета, — вече ти казах, че един бардак не се различава много от друг. Но проблемът не е толкова в това, което той й направи, нито в това, което тя му направи, а във всичките онези ахкания, охкания и ласкателства. Пфу! — потрепери. — Направо ми се догади! Но мисля, че той може и наистина да е чувствал нещо към нея, горкият заблуден глупак! Ама то не бяха малкото ми лебедче и малкото ми цвете, не бяха съблечи се за мен, мое малко птиче, нека те видя гола, нека целуна краката ти, дай да засмуча зърната ти, толкова меки, толкова сладки, като нежни розови лалета… — Анета сгърчи лице, имитирайки странния фалцет на евнуха. — Бебешки приказки! Този отблъскващ дърт хипопотам да я души и лиже цялата! Идваше ми да изскоча от шкафа и да го зашлевя в грозното тлъсто лице!
Все така съзерцаваща я като онемяла, Силия едва не припадна от тази мисъл.
— Но, както виждаш, не го направих — добави Анета.
— Очевидно.
— А после я видях да протяга ръка и да взема нещо от захарния кораб.
— Искаш да кажеш, че си е отчупила парченце от него, така ли?
— Не — смръщи се Анета. — Мисля, че в този кораб вече е било скрито нещо. Всъщност сега, като се замисля, съм сигурна. Лично аз не го видях, защото беше тъмно, а и изобщо не съм търсила нещо подобно. Но тя трябва да е знаела, че ще го намери там, защото се протегна право към него и веднага го сложи в устата си.
— И той не я видя да го прави?
— Не. Той се беше обърнал да потърси шал, за да наметне раменете й. Тя нарочно го изчака да й обърне гръб.
— И после какво?
— Когато се увери, че тя се чувства удобно — очевидно нямаше нищо против да й прислужва, представяш ли си? — та тогава той се опита да я целуне по устата. Първоначално тя не искаше. Видях я как извърна глава, но той настоя. Бутна я назад на дивана и я приклещи под себе си, така че тя не можеше да помръдне. И после чух — боже, беше отвратително! — звука от влажните му устни, които сякаш я смучеха, дъвчеха устата й, облизваха цялото й лице като куче! — потрепери от отвращение. — Не можех да гледам повече. Затова просто се облегнах назад в шкафа и затворих очи. Едва доста по-късно си дадох сметка, че нещо не е наред. Първо изплака момичето, но беше вик на болка. А аз си помислих, че й е сторил нещо, че действително я е наранил по някакъв начин — не знам как, с пръсти или може би дори с фалшива мъжественост… О, повярвай ми — отбеляза, забелязвайки ужаса в очите на Силия, — виждала съм и по-лоши неща от това! Обаче после извика и той. А после чух други звуци. И замириса… Боже, гъсчице, нямаш представа как замириса! — лицето на Анета пребледня. — Навсякъде повръщано и изпражнения, непоносима воня! Но скоро всичко приключи. След броени минути момичето беше мъртво.
— Значи, според теб, тя е сложила в устата си отрова — изрече бавно Силия, — а когато той я е целунал, се е отровил и той, така ли?
— О, не! Не! — извика енергично Анета. — Басирам се на хиляда дуката, че и на повече, че тя нямаше никаква представа, че взема отрова, а какво остава — че ще отрови евнуха! Вероятно си е мислела, че е някакъв вид любовна отвара…
— Е, тя със сигурност имаше достъп до доста подобни неща. Карийе Лала има в онази своя специална кутия цяла аптека! За нея не би имало нищо по-лесно на този свят да си грабне нещо, когато старицата не гледа.
— Но тогава защо да си прави целия този труд да го крие в захарния кораб? Пък и тя не би могла да знае, че аз ще го внеса в стаята и ще го сложа на онзи поднос… О, боже! — Анета се хвана за главата. — Зави ми се свят от мислене. Не, тук нещо не е наред! Защо ще хапе ръката, която я храни, а? Да бъдеш любовница на главния черен евнух, колкото и отблъскващо да звучи това, би могло да даде на момичето власт, много по-голяма от всичко, за което си е мечтала. Почти толкова власт, колкото има и самата хасеки. Не, помни ми думата, някой я е използвал! Сигурна съм, че това момиче нямаше никаква представа какво всъщност прави! Някой друг стои зад всичко това, убедена съм!