— О, да! — извика Силия, втурна се към нея и притисна ръката й към устните си. — О, слава на бога, слава на бога! — целуна пръстите й, притисна дланта на хасеки към бузата си. Кожата й беше студена в сравнение с лицето на Силия. — А аз си мислех, че те… — очите й се насълзиха. — Мислех си, че…
— Да, знам, какво си мислела — изрече Гюлай. — А аз знаех, че ще се опитат да ме обвинят. Тази нещастна история с главния черен евнух беше твърде добра възможност за тях, за да я пропуснат. Валиде султан поръча да направят хороскоп, който предсказваше смъртта на Хасан ага и който уреди да подхвърлят в стаята ми. За щастие аз го намерих и го размених, така че, когато го отвориха — през онзи ден в Голямата зала, когато всички гледахме акробатите, — намериха рецепта за правене на сапун — изкиска се тихичко. — Представи си лицата им! Представи си нейното лице, на бедната малка глупачка! — изтегли бавно ръката си от прегръдката на Силия. — Доста нескопосано от тяхна страна, не мислиш ли? Валиде очевидно се уморява.
— Значи през цялото време е била валиде, така ли? — едва отрони Силия. — Божичко, знаех си, че не може да сте вие! Ами Ханза?
— О, не се тревожи за нея! — засмя се отново безгрижно Гюлай. — Няма да се върне от мъртвите.
Силия я проследи с поглед как се насочва към дивана на Хандан с познатата люлееща се походка. В тихата стая се чуваше как твърдият брокат на роклята й шумоли. Тя седна на дивана, вдигна ръката на Хандан и провери пулса й. След това се загледа замислено в Силия, наклонила глава настрани. Лицето й с перфектните си пропорции беше съвсем същото, каквото го помнеше Силия — нежната бяла кожа, меката тъмна коса и очи, сини като зимно небе. В ушите й и по лентата на главата й проблясваха диаманти — бяха толкова много, че тя изглеждаше като попарена от слана.
— Ханза… — изрече накрая хасеки, почти на себе си. — Малката кучка започваше да си въобразява твърде много. Знаеш го не по-зле от мен.
Силия отвори уста, за да каже нещо, но после пак я затвори.
— Трябва да благодариш на всичко, което считаш за свято, че не ти беше избрана за вестоносец — допълни Гюлай. — Първоначално изобщо не бях сигурна коя от двете ви ще избере. Но после за мен стана очевидно, че ще бъде Ханза. Амбициозните винаги са най-лесни за манипулиране, онези, които си мислят, че могат да се издигнат и сами. Това беше един от първите уроци, които научих тук.
Между тях се възцари тишина, но тишина, приличаща на писък на банши — толкова силен, че на Силия й се прииска да си запуши ушите.
— А какво ще стане с апартамента ви? Те са взели всичко, всичките ви неща — изрече накрая. — Все още ли смятате да се преместите в Ески сарай, Стария дворец?
— Ти наистина ли си мислиш, че ще го направя? — разсмя се съвсем искрено Гюлай. — Да напусна и да я оставя да се разпорежда сама, така ли? — устните й се свиха. — Ако наистина го вярваш, значи си по-голяма глупачка, отколкото те смятах. Не, просто се местя в нов апартамент, това е. Последните два дена изкарах със султана в летния му дворец. След цялата тази суматоха онази вечер и двамата преценихме, че така е най-добре. Освен това решихме, че старият ми апартамент е доста… ветровит.
— Цялата тази суматоха ли?
В леглото до нея Хандан се размърда. Изпод завивките й излезе тих звук, подобен на жалостиво мяукане на коте. Гюлай пусна отвратено ръката й.
— Пфу! Как вони напоследък!
— Не виждате ли, че тя не е добре? — отбеляза, треперейки, Силия. — Не мога да повярвам, че валиде е могла да й стори всичко това!
— Хммм — наклони замислено на една страна глава Гюлай хасеки. — Всъщност, не е точно валиде.
— Как така не е точно? Кой е тогава?
— Аз, разбира се, малка ми Кая! — отговори хасеки и я фиксира с небесносиния си поглед. — Всъщност беше даже доста мило от моя страна. Защото, когато синът й принц Ахмед се роди, тя имаше известни проблеми — женски проблеми, разбира се. Беше много болна. Затова й дадоха опиум, за да облекчат болките й. Е, всеки си има своите малки слабости. Сториха всичко по силите си, за да я спрат, валиде дори уреди да я затворят тук, бедното създание, но… — въздъхна, — но приятелите й винаги намираха начини да й помагат. Приятелите винаги ти помагат, както знаеш — допълни и я фиксира с очи. — Както аз помогнах на теб!
— Вие сте ми помогнали?
— Разбира се! Веднага, щом стана гьозде. Казах си: „Трябва да помогна на бедното дете в това изпитание!“. Затова изпратих малката прислужница с питието.