— Но защо всичко това трябва да бъде такава тайна?
— Защото за карийе Михримах се предполага, че е мъртва! — прошепна хасеки.
— Мъртва ли?
— Да, като Ханза. Завързана в чувал и хвърлена на дъното на Босфора.
— Че какво е направила?
— Било е по времето на стария султан, преди много години. Тогава всичко се е държало в тайна, защото била намесена и Сафийе султан, но нищо не бе успяло да спре слуховете. Първо ги чух от един от старите евнуси, когато самата аз живеех в Маниса, преди който и да било от нас да дойде тук. Казваха, че старата валиде организирала заговор срещу нея, опитвайки се да й измъкне султана с нови наложници. Сафийе султан обаче била ужасена да не изгуби влиянието си, ужасена, че султанът може да предпочете друга пред нея или още по-зле — да избере сина на друга наложница за свой приемник, а не нейния! Разправяха, че направила магия на султана, използвала вещерство, даже черна магия, за да му попречи да обича, която и да било друга жена. Но един ден била разкрита. Сигурно я е издала някоя от прислужниците й, кой знае? Каквото и да е станало обаче, вината поела карийе Михримах. Била осъдена на смърт, разбира се, но някак си… — хасеки сви рамене — в крайна сметка не умряла.
— Какво е станало с нея?
— Нямам представа. Предполагам, че са подкупили охраната и после са я скрили някъде далече, докато старият султан не умре. С неговата смърт, както знаеш, всички жени, които са били част от неговия харем, били изпратени в Ески сарай — всички, с изключение на Сафийе султан, разбира се, която тогава станала валиде и поела управлението на цялото домакинство на сина си.
„Останали са също и карийе Тата, и карийе Тюса“ — помисли си Силия, но не каза нищо.
— Така в харема на султан Мехмед не останал нито един, който да знае коя е — продължи Гюлай, — никой, който да я познае. Тогава я довели отново тук, променили името й и на никого не му хрумнало, че тя може да е друг човек.
— Но какво значение има това сега? — възкликна Силия.
Гюлай смачка още малко смола в мангала — дребните червени въглени изсъскаха и проблеснаха.
— Много — отговори. — Отне ми години да гледам и да чакам, да се усмихвам и да наблюдавам. Да се усмихвам винаги, като че ли нямам никакви грижи на този свят. Но накрая открих слабото й място! Точно както открих нейното! — пъхна пръсти в косата на Хандан и с едно рязко движение вдигна главата й. Тъжните, празни очи се обърнаха към тях. Силия видя, че пламъците се отразяваха в зениците на очите й като две миниатюрни искри.
— Хасеки султан — обади се, когато отново събра кураж момичето, обръщайки се отново официално към Гюлай, — карийе Лала вече е стара жена. Защо искате да я нараните?
— Не тя ме интересува, глупачке! Важната е валиде султан! Не разбираш ли? Когато султанът разбере, че тя съзнателно е пренебрегнала царска заповед — карийе Михримах да бъде убита — това ще я дискредитира толкова силно в очите му, че ще я прогони оттук веднъж завинаги!
— Смятате, че султанът ще стори подобно нещо със собствената си майка? — възкликна удивено Силия. — Но нали се говори, че не може да направи и един ход без нейния съвет!
— Султанът е дебел, слаб и ленив — заговори Гюлай така, сякаш бе лапнала лимон. — В началото, когато станал султан, действително се е нуждаел от нея. Но наистина ли вярваш, че му харесва тя непрекъснато да му се меси? Тя се опитва да влияе върху всяко негово решение, от това към кои чужди посолства да покаже благоволение до това кого да назначи за следващия си велик везир. Поръчала е дори да направят тайна врата в неговата приемна зала, за да може да присъства на аудиенциите му! Знаеш ли, че имаше дори време, когато се опитваше да му попречи да ме направи негова хасеки? По някаква неясна причина беше решила, че аз ще мога да бъда контролирана по-трудно от тази тук — каза и кимна по посока на Хандан, — а това беше най-голямата й грешка!