— Беше късно — отбеляза Хадба и с театрална придирчивост вдигна едно бяло пухче от ръкава на жилетката си. — Безсъмнено е видял размера на куфара ви — допълни и се засмя. Златните й обеци звъннаха.
Девета глава
Константинопол
31 август 1599 година, през деня и нощта
С изключение на самата валиде султан, никоя от старшите жени в двореца не присъстваха в Къщата на щастието в деня, когато Силия беше отведена при султана. А това беше крайно необичайно и означаваше, че ритуалното пречистване — ароматизирането на дрехите и тялото, внимателният подбор на рокля и бижута, както и всички останали елементи от подготовката, необходима за нова наложница — бяха извършени от карийе Лала — помощник-господарката на баните.
Никой не бе в състояние да си спомни кога Лала бе пристигнала в Къщата на щастието. Сред останалите карийе се говореше, че тя е била тук дори преди самата валиде султан и е била от малцината, които са служили на старата валиде Нурбану и нейната управителка на харема — могъщата Джанфреда Хатун. Както беше обичаят, след смъртта на султан Мурад по-голямата част от неговата стража, жените и дъщерите му се бяха преместили в Ески сарай — стария дворец. „Наричат го «Дворецът на сълзите» — казваше карийе Лала, когато някоя от по-младите жени я попиташе, изпълнена с любопитство за старите времена. — Спомням си деня, в който всички си тръгнаха. Боже, колко плакахме тогава! А малките принцове — мъртви, всичките мъртви, убити, за да бъде в безопасност новият султан — тук болните й очи се насълзяваха. — А някои от тях бяха едва бебета! Плакахме толкова, че си мислехме, че ще ослепеем от сълзи.“
Карийе Лала, чийто гръб бе започнал да се прегърбва, кожата й да се набръчква, а лицето й постепенно да потъва в безформието на старостта, не си спомняше някога да е била особено красива в очите на султана, даже в най-ранната си младост. След като беше продадена в двореца, както изискваше обичаят за всички жени, влизащи в домакинството на султана, тя премина обучение във всички отделения на харема, завършвайки накрая при господарката на баните, под чието ръководство оставаше и до ден-днешен. Лишена от достатъчно ум и амбиции — или поне така се смяташе от мнозина — за да се издигне лично до върха на тази йерархия, тя въпреки това се бе превърнала в емблема на самия дворец, последна прашна връзка със старите обичаи, експерт по дворцов ритуал и етикет.
— Това не е единственият вид етикет, който тя познава — бе казала някога първата прислужница на новите робини Айше и Кая.
— Казват, че знаела всичко — добави втората.
— Какво по-точно? — бе попитала Силия.
Двете прислужници просто се бяха втренчили в нея и се бяха разсмели.
— В такъв случай трябва да я подкупиш, за да ти каже — бе отсякла Анета по характерния си рязък начин същата сутрин, когато Силия бе научила новината, че е гьозде.
— Да я подкупя ли? — изгледа я усмихната Силия.
— С пари, разбира се, глупаче такова! Имаш ли нещо спестено?
— Да, както ми заръча — кимна Силия и й показа кесията си.
— Сто и петдесет аспера! Браво! — отсече Анета, като преброи бързо монетите. — Аз имам още сто. Разбираш ли сега защо ти казах, че няма смисъл да си харчим парите за дребни прищевки като останалите?! Ето за какво ни трябва ежедневната ни надница. Ето, вземи ги!
— Анета, не мога да…
— Не спори с мен! Просто ги вземи!
— Но това са двеста и петдесет аспера!
— Вероятно не повече от седмична дажба за нашата стара Лала — отбеляза прозорливо Анета, — но и не достатъчно за опита й, събиран цял живот. Или поне да се надяваме, че е така. Единственото, което мога да кажа, е: да гледа наистина да е добра! Спомням си една поема, която майка ми някога ми повтаряше — преди да ме прати в манастир, естествено: „Толкова сладка и апетитна ставам, когато се намеря в леглото с него, който ме обича и приветства, че нашето удоволствие надвишава всички наслади!“ — изрецитира подигравателно. — Просто трябва да разбереш как да се престориш на сладка и апетитна, това е. Горката Силия!
Силия се приведе на две, притисна с ръка мястото под левите си ребра и простена:
— Не можеш ли да отидеш вместо мен?
— Защо? — сряза я Анета. — Защото съм израснала в бардак ли? Света Майко Божия, за нищо на света!