— Ама ти… ти разбираш от тези неща.
— Не и аз, сладка ми Силия — отговори безгрижно Анета. — Не и аз.
— Ама ти… ти знаеш толкова много неща! А аз… аз съм в пълно неведение! — възкликна отчаяно Силия.
— Тихо! Луда ли си? — щипна я сурово приятелката й.
— Ох!
— Не разбираш ли? Не забеляза ли как те гледат всички, след като стана гьозде? Хайде, спести ни девическото си изчервяване! — изсъска в ухото й Анета. — Най-сетне получихме шанс и този шанс, скъпа моя, си ти! И този шанс може да ни е единственият!
По-късно на същия ден бяха дошли за Силия и я бяха отвели без всякакви церемониалности в личния хамам на валиде. Там я чакаше карийе Лала.
— Съблечи се, съблечи се, не се срамувай! — подкани я възрастната жена и се втренчи в нея. Силия установи, че зениците на очите й са все така удивително сини, а бялото — много бяло.
Нейната прислужница — много младо черно момиче, на не повече от двайсет години, помогна на Силия да съблече роклята и бельото си. Но очевидно изпитваше такова благоговение, че почти не вдигна глава, а още по-малко — очите си, нито погледна някого в лицето. Ръцете й с дребните розови длани приличаха на ръце на някое бедно създание, затворено в клетка, опипващи внимателно и треперещи по цялото протежение на миниатюрните, твърди перлени копчета в предната част на роклята на Силия.
„Питам се откъде ли идваш? — каза си Силия. — Щастлива ли си, че си тук, както казват повечето жени, или мечтаеш да се върнеш у дома като мен?“ Внезапно бе обгърната от чувство на съжаление към момиченцето. Опита се да се усмихне окуражително, но от усмивката й ръцете на момичето само още повече се разтрепериха.
„Очевидно й изглеждам много над нея — хрумна й внезапно на Силия. — Новата наложница на султана. Или може да стана, тъй като не съм негов избор, а ще се броя като дар от неговата майка, валиде султан. Колко различно щеше да бъде, ако вместо мен бяха избрали Анета! Анета — умна, енергична и прозорлива — щеше да знае по-добре как да играе тази роля. Но на мен ми се струва толкова странно, толкова нереално!“
Карийе Лала хвана Силия за ръка и й помогна да обуе чифт дървени налъми, обковани със седеф. От стаята за събличане я отведе в друга стая. Там беше по-топло и почти тъмно, с изключение на светлината от малък мангал в ъгъла. Във въздуха се носеха облаци пара, ухаеща на евкалипт. В три от стените имаше мраморни ниши, от които се изливаше вода и изпълваше стаята със звука си.
— Легни — ето там.
Карийе Лала посочи осмоъгълна мраморна плоча в средата на помещението. В тавана точно над нея имаше малко кубе с дупки, през които нахлуваше дневната светлина.
Силия се насочи предпазливо към плочата в средата, несвикнала с дървените налъми, които тракаха по пода. Въпреки че вече беше станала десет сантиметра по-висока от нормалното, голотата я караше да се чувства дребна. За първи пътмтя се поколеба. Вместо да легне, приседна непохватно върху плочата и изживя шок от съприкосновението със студения мрамор.
Държеше неловко в едната си ръка кесията, която й бе връчила Анета.
— Карийе?
Сърцето на Силия биеше толкова силно, че щеше да се пръсне. Не можеше да отлага повече. Кесията в ръката й се усещаше прекалено тежка и необичайно притеснителна. Ами ако карийе Лала не схване идеята? Как изобщо щеше да й обясни какво се надява да получи в замяна на тези пари — цели двеста и петдесет аспера, които си бяха цяло богатство за нея, която, макар да бе обявена за гьозде, все още носеше отпечатъка на най-низшите рангове в харема? От самата мисъл за това бузите на Силия пламнаха. Помисли си за Анета и си наложи да бъде по-храбра.
— Карийе Лала?
Но карийе Лала се бе отнесла далече в света на банята, свят на лосиони и депилаторни кремове, на безценни стъкленици с есенции от рози, балсам от Мека и буркани с медени мазила, всички те подредени пред нея в блестящи редици като аптекарска витрина. Докато работеше, си пееше — изненадващо ясният й и сладък глас отекваше между мраморните стени. Устата на Силия пресъхна, по челото й, подобно на миниатюрни перли, избиха капчици пот. В отчаянието си се изправи на крака и се затътри на тракащите налъми към старата жена.
— За теб, карийе Лала — изрече, като я докосна леко по ръката.
Без да каже и думица, старицата пое кесията от ръката й.
Веднага след това кесията изчезна, сякаш се стопи във въздуха. Да не би да я бе пъхнала в някоя тайна гънка на робата си? Къде отидоха цели двеста и петдесет аспера? Силия се опита да не мисли какво би казала Анета. Цялата трансакция стана толкова бързо, сякаш никога не се бе случвала.