Силия отново примигна, несигурна какво да прави, но карийе Лала я хвана за ръка и я поведе обратно към мраморната плоча. В стаичката стана непоносимо горещо. С леко потреперване тя си представи невидимите ръце, които захранваха пещите под пода с великански дървени трупи, докарани специално на личните кораби на султана чак от горите край Черно море. Жените често наблюдаваха тези кораби, когато навлизаха в Босфора.
Измиването на Силия се оказа мокра работа. Подготвяйки се за нея, карийе Лала се бе съблякла почти гола — около костеливото й тяло бе увито тънко платно, но старите й гърди се клатеха свободно, докато работеше, а дългите й и сбръчкани зърна приличаха на сушени сливи. Понякога те се удряха в гърба и краката на Силия, докато лежеше по корем върху мраморната плоча.
„И сега какво? — измъчваше се горката Силия. — Какво трябва да правя сега? Да й кажа ли нещо, или просто да си мълча?“ Мраморът, който вече бе станал горещ, пареше бузите и врата й. За жена, която изглеждаше толкова крехка, карийе Лала се оказа изненадващо пълна с енергия. Сграбчи момичето за рамото и продължи да търка яростно.
Докато тя работеше, прислужницата й подаваше вода в сребърни кани — първо гореща, после леденостудена. Карийе Лала заливаше тялото и търкаше. На ръката си имаше груба кесия за баня, с която търкаше Силия по цялото тяло. Кожата на момичето беше толкова бяла, че скоро тази млечна белота, която след няколко часа султанът щеше да получи за свое забавление, се превърна в розов блясък, а накрая в щипещо яркочервено. Силия простена тихичко. Опита се да се измъкне, но се оказа в железния захват на карийе Лала. Старицата успяваше да я задържи долу така, сякаш беше борец. Силия направи още няколко опита, а после легна неподвижна.
След като я обърна по гръб, старицата продължи в същия дух, но сякаш с нови сили. Очевидно никоя част от тялото на Силия нямаше да успее да избяга от това старателно почистване — нежната кожа на гърдите и корема й, петите и ходилата на красивите й крака. Никоя част от нея не беше считана за твърде интимна. Силия се изчерви и отдръпна, когато усети ръцете на карийе Лала да разтварят краката й и да докосват розовите гънки там.
После помощничката донесе от мангала малко глинено гърне, пълно с лепкавата смес, която Силия вече знаеше, че наричат от. Откакто бе влязла в Къщата на щастието, тя бе привикнала с къпането, което се провеждаше постоянно от жените в двореца (ритуалното почистване беше изискване на новата религия, която бяха принудени вече да изповядват) и което обикновено ставаше в пълните с весели и бъбриви тълпи общи бани в двора на всички карийе. Тази дейност вероятно би била възприета с удивление и много вероятно с ужас от значително по-миризливите и мръсни нейни английски сънародници и италианските й приятели, които се къпеха много рядко — ако изобщо се къпеха. Още при първото й стъпване в банята обаче Силия бе установила, че изпитва наслада от къпането и от дългите часове, прекарвани в ароматните бани, през някои от които тя и Анета можеха да си бъбрят свободно с останалите момичета, без задръжки и без страх, че ги подслушват. Но използването на от беше едно от малкото изисквания, на които тя гледаше едновременно с ужас и отвращение.
Карийе Лала взе дървен уред, подобен на плоска лъжица, и загреба с нея малко количество от гъстата смес от гърнето, което й бе поднесено. След това започна да го разпределя умело по кожата на Силия. Първоначално лепкавата смес не беше никак неприятна — гладка, ароматна и топла при допир. Силия лежеше и се опитваше да диша бавно и спокойно — идея, която й беше дала Гюлбахар след първия път, когато тя нямаше представа какво предстои да се случи и си бе навлякла срам и унижение, като бе зашлевила старшата господарка на банята през лицето. Но от това нямаше никаква полза. По цялата чувствителна плът на венериния й хълм й се разля пронизваща болка, като че ли я бяха жигосали с нагорещено желязо — болка, която я накара да седне и да изкрещи.
— Дете! Как може такова нещо?! — отсече неумолимо карийе Лала. — Така трябва да бъде! Виж колко гладка и сладка си на допир!
Силия сведе очи и зърна по кожата си миниатюрни капчици кръв, не по-големи от боцвания на тънка игла. И там, където допреди няколко мига имаше златист, женствен храст между краката й, сега тя се взря с ужас в голата, подобна на кайсия пъпка на малко момиченце.