Но карийе Лала изобщо не беше свършила. Бутна Силия обратно върху плочата и хвана чифт малки златни пинцети, с които започна да издърпва косъмчетата, избягали от унищожителния вихър на лепкавата смес. Прислужничката й държеше свещ, за да вижда, но толкова близо, че Силия се ужаси да не би восъкът да капне върху кожата й. Но въпреки помощта на свещта старицата трябваше да се наведе толкова ниско, че Силия усещаше горещия й дъх и плъзгането на косата й по изтръпналата си плът.
Колко дълго прекара в умелите ръце на карийе Лала, Силия не можеше да каже. След като помощник-господарката на баните се увери, че по тялото на момичето не е останало нито едно непослушно косъмче, й позволи да седне. Изтъркана, обезкосмена и намазана с неизброима поредица от масла и балсами, бялата й кожа вече излъчваше неземен блясък насред полумрака на хамама. Ноктите й бяха лакирани. Косата й, подсушена и навита като слънчев диск, бе прихваната с нанизи от перли. Още перли — с размерите на лешници — висяха от ушите й и се извиваха дискретно на врата й.
Силия не знаеше дали бе от горещината в банята или от уханието на смирна откъм малкия мангал, чийто огън помощницата непрекъснато поддържаше в ъгъла, но малко по малко тя започна да се отпуска. Карийе Лала беше понякога грубичка, но нямаше намерение да причинява болки на Силия по начина, по който постъпваха някои от другите старши господарки с коварните си пинцети и силните дръпвания на косми при най-малкото нарушение на правилата. Силия беше обхваната от особен вид пасивно безразличие към съдбата си. Бавните, но делови движения на старицата имаха успокояващ ефект. Беше полезно за разнообразие, да не й се налага да мисли.
Затова изпита едва леко неудобство, когато позволи устните й, а после и зърната й да бъдат оцветени с розова пудра, но това неудобство по-скоро се засили, когато усети карийе Лала да пъхна чевръсто ръка между краката й. Един пръст раздели устните на вагината й, опипа я умело, а след това влезе рязко вътре.
Силия изкрещя и скочи на крака, като че ли я бяха ухапали. Гърнето с от в краката й се завъртя на пода и се разби в стената.
— Махни се от мен! — изкрещя.
Отстъпвайки в далечния ъгъл на помещението, тя се оказа в неосветена ниша — третата от свързващите стаи в хамама на валиде султан. Освен със сенките тук нямаше нищо, с което да прикрие голотата си. Някъде над себе си дочу звук от течаща вода. Приклекна и облегна гръб на стената. По вътрешността на бедрото й се стече капка от нещо топло и тъмно на цвят.
Карийе Лала не направи никакъв опит да я последва. Силия я видя как се засмива и поклаща глава. После се обърна към прислужницата си и на обичайния ням език на жестовете издаде бърза заповед.
— Вече можеш да излезеш оттам — изрече след малко, застанала на прага на нишата с ръце на кръста. — Не се страхувай!
В мрака Силия имаше чувството, че сърцето й ще изхвръкне от гърдите. Но в гласа на дребната стара жена не се усещаше гняв.
— Беше това, глупаво дете, виж! — допълни и показа малка кутийка от кедрово дърво със сребърен филигран. — Това е парфюм — подуши съдържанието на кутийката. — Лично валиде го изпрати за теб!
— Махай се! — извика Силия, усещаща, че очите й започват да парят.
— Тц-тц! — цъкна нетърпеливо с език старицата. — Нали точно това искаше, а? — наклони глава настрани и очите й проблеснаха като на стара врана. — Виж — за теб използвам само този пръст! — протегна ръце и Силия видя, че ноктите на всичките й пръсти са дълги и извити. Само нокътят на показалеца на дясната й ръка, който тя сега движеше бавно напред-назад, беше къс и изпилен. — Смятай се за късметлийка. Другите рядко режат ноктите си.
Силия си позволи да бъде придумана да се върне във втората стая. Вече не й бяха останали сили за борба. Облякоха й риза от много тънка материя, толкова тънка, че чак прозираше. Карийе Лала говореше непрекъснато — понякога на себе си, понякога на Силия, едновременно предупредително и успокоително.
— За какво е целият този страх? Няма от какво да се страхуваш! В крайна сметка той е само един мъж! И виж само колко красива е кожата ти, бяла като мляко, точно както казваха, без нито един недостатък. Какво удоволствие те чака само, да знаеш! Но не трябва да се страхуваме, о, не, не е добре, никак не е добре!
На този етап не направи никакъв опит да докосва Силия където и да било повече. Вместо това от бурканчетата, които бяха на нейно разположение, избра още две малки кутийки — едната сребърна, другата златна. След като ги отнесе към мястото, където дневната светлина нахлуваше най-силно в банята, тя ги отвори и се загледа замислено в тях.