— Хммм… Горещо или топло? — я чу Силия да си мърмори под носа. Момичето се загледа в старицата как постави кутийките върху дланта на едната си ръка, а после разпери пръстите на другата и започна да ги движи над кутийките, като че ли търсеше вода. — Топло или горещо? — извърна се към Силия и я загледа замислено. — Не, никаква идея — поклати глава и почти нечуто допълни: — Засега.
Отвори златната кутийка, извади оттам нещо, което приличаше на ярко мънисто, и й го подаде.
— Изяж го!
Беше малко бонбонче със златиста обвивка. Силия послушно го глътна.
Появи се отново помощницата с малка чашка с нещо топло, което Силия трябваше да изпие, и плато с плодове. Карийе Лала ги пое от ръцете й и я отпрати. После избра един плод — дълга, тясна круша, и се настани до Силия.
— Сега, момиче — потупа старицата ръката й, — вече няма да се страхуваш, нали?
Това беше отчасти въпрос, отчасти предупреждение.
— Няма, карийе — отговори Силия. Но още докато говореше, сърцето й отново се разтуптя в гърдите й.
— Не се тревожи, има още време.
Карийе Лала хвана крушата, като че ли я поднасяше на Силия за ядене. Но момичето поклати глава — дори от самата мисъл за ядене й прилошаваше. Но после видя, че старицата започна лично да яде крушата.
— Сега гледай! — предупреди я карийе Лала и сграбчи здраво издутия край на крушата в ръката си. — Виж, първо го хващаш така! И гледай палецът ти да е тук! — с тези думи палецът й започна да извършва леки кръгови движения по изпъстрената със зелени точици кожица на крушата.
Очите на Силия се стрелнаха бързо от крушата към старицата и после обратно към крушата. Карийе Лала вдигна крушата към устните си, като че ли се канеше да отхапе, но вместо да отвори уста, връхчето на езика й започна да извършва същите кръгови движения около основата на крушата. Топло, особено чувство, започващо от епилираните й подмишници, започна да облива бавно раменете на Силия, а после премина към врата и бузите й. Езикът на карийе Лала продължаваше да се върти около основата, но после се плъзна нагоре, към връхчето на плода, направи същото движение и там, и после отново се спусна надолу. По горната й устна проблесна слюнка.
Силия искаше да извърне поглед, но не можеше. Някъде извън хамама нечия невидима ръка, вероятно на помощницата, беше спряла течащата вода в шадравана и сега в банята цареше абсолютна тишина. Старият розов език на карийе Лала продължаваше да се движи енергично нагоре-надолу, нагоре-надолу по дългата круша. А после сбърчената й устна изведнъж прихлупи върха на крушата и старицата я напъха цялата в устата си.
В гърлото на Силия се надигна писклив, нервен смях, но още не излязъл от устните й, замря. Същевременно започна да си дава сметка, че с тялото й става нещо странно. Започна да я обгръща някакво топло чувство, съвсем различно от усещането за изгарящ срам, което я бе изпълнило само преди няколко секунди — чувство на изтощение, топлина и абсолютно отпускане. Тя въздъхна тихичко и раменете й се отпуснаха. Пръстите й, свити до този момент в юмрук, се разгънаха. Сърцето й заби по-спокойно. Урокът на карийе Лала още не беше свършил, но сега, като по някакво чудо, Силия установи, че вече не я е страх да гледа. Лицето й, изпънато до този момент в измъчена усмивка, се отпусна. Изпълни я усещане за лекота, за безметежност почти, и като че ли я обгърна кадифе. Макар тя да не знаеше, ефектите на опиума, който карийе Лала й беше дала, започнаха да се проявяват. Тя вече летеше, пърхаше като птица в клетка, издигнала се близо до пробития купол на тавана.
В този момент откъм коридора до тях се чуха удари по дърво.
— Готови са за теб — изрече карийе Лала и изтри устните си с ъгълчето на платното, с което беше увита. — Ела, време е!
Силия се надигна леко на крака. Помощницата, която се бе появила отново, сякаш от нищото, й помогна да облече дълга до пода рокля без ръкави от леко подплатена коприна. Карийе Лала взе кандило с димящи въглени и двете се заеха да окъпят Силия в този пушек, вмъквайки го между гънките на роклята й, под фината, прозрачна материя на долната й риза, между краката й, зад косата й.
Силия стоеше пасивно и ги наблюдаваше. Имаше чувството, че се е отделила от себе си и гледа всичко, което се случваше с нея, отстрани. Сноп късна слънчева светлина пропълзя през купола в тавана и прониза пушека. Всичките й движения бяха станали бавни и сънливи. Още в началото й беше обяснено, че евнусите ще я ескортират до покоите на султана, но дори тази мисъл вече не бе в състояние да накара сърцето й да забие силно в гърдите й, нито устата й — да пресъхне. Вместо това тя вдигна ръка, за да разгледа малките златни пръстени, които карийе Лала й бе сложила. Помисли си за Пол. Какво ли би си казал той, ако я видеше сега? Усмихна се на пръстите си, въпреки че те като че ли вече не бяха нейни. Движеха се вълнообразно пред нея подобно на дребните розови и бели пипала на морска анемона.