Когато се събуди, лежеше просната по корем на дивана. От далечния край на огромното помещение, от нишата с шадравана, се чуваше ромон на вода. Но с изключение на него в стаята цареше тишина. Сред кръглите и правоъгълни възглавници, които я обграждаха, се виждаше тигрова кожа, чиито бледокафяви райета проблясваха под светлината на свещите. Тя протегна ръка, за да погали кожата, но точно тогава едно леко движение привлече погледа й — ръбът на мъжка роба.
В продължение на няколко секунди Силия остана неподвижна, със затворени очи. Въпреки че устата й беше пресъхнала и все още усещаше непозната горчивина, краката й бяха като парализирани от някакво топло чувство. Накрая, предпазливо, отвори едно око. Ръбът на робата си беше на същото място, но от него не стърчаха крака. Очевидно той стоеше с гръб към нея. Робата отново помръдна и Силия дочу лек звън на порцелан, като от поставяне на чашка в чинийка. Звънът бе последван от леко покашляне. Тя затвори сънливо очи. Тялото й се носеше нежно върху копринените завивки, като че ли се намираше в топло море.
— Като че ли най-сетне си будна, а, сънливке?
С огромно усилия на волята Силия изплува обратно на повърхността. Незнайно как, но успя да коленичи на дивана. Кръстоса ръце пред гърдите си и сведе глава, но толкова ниско, че изобщо не виждаше мъжа, който сега се приближаваше към нея.
— Не се страхувай — изрече той, заставайки пред нея. — Айше, нали така беше?
Това накара Силия да се сети за Анета и как двете се бяха държали заедно до мига, в който корабът започна да потъва. „Оцеляхме тогава — й бе казала наскоро Анета, — ще оцелеем и сега!“
— Не, ваше величество — изрече с огромно усилие Силия, опитвайки се да пребори удебеления си език. — Казвам се Кая. — Гласът й звучеше странно дълбоко и дрезгаво.
— Добре, нека бъде Кая.
Той вече сядаше до нея. Протегна ръка и свали тънката долна риза от рамото й. Тя видя ръката му — кожата беше бяла, с няколко лунички, ноктите — излъскани и лакирани така, че светеха като луни. На палеца си носеше пръстен от обработен нефрит. Дали се очакваше от нея сега да вдигне очи и да го погледне? Тя нямаше никаква представа, а като че ли това нямаше особено значение. Той започна да гали рамото й и по едно време робата му се отвори и тя видя, че под нея той също е гол и толкова близо, че усети миризмата му. Огромен мъж. Откъм гънките на робата му до нея достигна сладък мускусен аромат, но примесен с този парфюм се усещаше друго непогрешимо ухание — наситеното мъжко ухание на пот и кожа, на подмишници и слабини.
— Колко си красива! — прошепна той, докато прокарваше нежно пръсти по врата и гърба й, от което тя потрепери. — Може ли да те видя цялата?
Трябваше да изминат няколко секунди, докато Силия си даде сметка какво всъщност я моли той. И тогава, все така коленичила, тя вдигна ръце и той измъкна ризата й. Въпреки че нощта беше топла, въздухът в стаята беше доста хладен. Тя потрепери лекичко, но не от нерви. Беше напълно покорна.
„Дали ще боли? — запита се, сякаш отстрани. — Ето, виждаш ли? Не се страхувам! — допълни мислено за Анета.“ Наистина не се страхуваше.
— Легни по гръб, моля те!
Гласът му беше много нежен. Силия въздъхна тихичко и се отпусна по гръб върху пъстрите възглавници. Усещаше краката си гъвкави и топли, и сякаш без кости. Когато той ги разтвори, тя извърна глава настрани и се загледа нанякъде. Но беше толкова хубаво да лежи така и докосването беше така приятно, че тя не се опита да се отдръпне, дори когато той пъхна пръсти между краката й, галейки меката млечнобяла кожа на бедрата й. Всички усещания бяха десетократно засилени — тигровата кожа върху бузата й, тежестта на бижутата около врата й и на ушите й. Носеща единствено бижута, тя се чувстваше двойно по-разголена, но въпреки всичко не изпитваше никакъв срам. Усети го как обгръща едната й гърда с ръката си и как започва да пощипва и да смуче зърното й, докато то не се втвърди. Гърбът й се изви в дъга и тя потъна още по-дълбоко между възглавниците.
Колко дълго бе лежала така, Силия не можеше да каже. За доста дълги мигове, изпаднала в транс, тя почти успяваше да забрави за неговото присъствие. Той като че ли не желаеше да я целуне, затова тя продължи да държи главата си настрани и установи, че всъщност оглежда стаята. На сгъваема масичка в центъра се виждаше поднос с плодове и цветя, и гарафа с някаква освежаваща напитка — вода или може би шербет с лед.