С тези думи астрономът ги поведе през завеса в дясната част на стаята, в която седяха, а оттам — по тясна спираловидна стълба. На върха се озоваха в малка осмоъгълна стая. На всичките осем стени имаше прозорци, покрити с кепенци, всяка от които можеше да бъде отваряна или затваряна по желание.
— Както виждате, откъдето и да изгрее луната, винаги мога да я намеря — обясни домакинът им. — Кулата не е много висока, но няма да повярвате колко добре се виждат нещата от тук, при това не само небесните!
Привеждайки се от един от прозорците, Пол зърна покривите на къщите в квартала „Галата“ — изтърканите от времето керемиди проблясваха в сивкаво под лъчите на слънцето. До него достигна далечният вик на водоносец, а в калната улица отдолу зърна облечените в дълги роби тела на две жени, които минаваха — воалите пред лицата им разкриваха единствено очите им.
После се обърна отново към стаята и за пореден път се удиви на непорочната й красота. Под всеки от прозорците имаше простичка варосана ниша, където Джамал бе подредил инструментите си. Пол започна да обикаля и да вдига всеки от тях.
— Това е астролаб — показа на Карю месингов диск, покрит със сложна мрежа от линии, върху които се виждаха няколко подвижни по-малки диска, всеки от който гравиран с дребни арабски числа.
Джамал пое астролаба от ръцете му и рече:
— Астрономите използват този уред за много цели, но преди всичко е инструмент за откриване и тълкуване на информацията от звездите — прихващайки внимателно диска между два пръста, той го доближи до едното си око и допълни: — С това можеш да разбереш времето по позицията на звездите, както и позицията на звездите по времето.
След това вдигна друг инструмент — малка месингова плочица, гравирана с подобна мрежа от линии и надписи.
— Този уред го наричаме квадрант. Точно като астролаба е, но сгънат на четвъртинки. Използваме го, за да сме сигурни във времето за ежедневните си молитви. Ето, вижте! — и посочи арабските надписи. — Този е направен за географската ширина на Кайро, този е за Дамаск, а третият е за Севиля, откъдето някога е пристигнало семейството ми.
Подаде го на Карю, който го пое внимателно и го задържа между пръстите си.
— Вече знам защо Пол обича да идва тук — промърмори. — Инструменти! Вие двамата си приличате по лудостта по инструментите. Страхотна колекция има тук, както виждам!
После Карю вдигна друг уред с почти същите размери като астролаба и огледа изработката.
— Каролус Уитуел Скулпсит — прочете на глас. — Охо, познавам добре Чарли Уитуел, картографа! Дюкянът му е близо до църквата „Сейнт Клемънтс“. Ако можех да получавам само по едно пени за всеки паунд, който Пиндар е похарчил в този магазин, досега да съм станал богаташ!
С тези думи той отново огледа внимателно слънчевия часовник. По ръбовете му бяха гравирани знаците на зодиака, отделени от ченгелчета и цветя.
— Както виждам обаче, инструментите допадат и на теб — отбеляза Джамал. — Но иначе си напълно прав — именно любовта към уредите бе онази, която първоначално събра мен и Пол. Всъщност именно Пол ми достави повечето от тях. Изпращаше ми ги предимно от Европа, но както твоето непогрешимо око, Джон, вече забеляза, доста голяма част от тях са от Лондон — всъщност най-добрите.
— А Джамал ме научи как да използвам компендиума — вметна Пол. — Особено нощния — преди имах големи проблеми с него.
— И вече можеш да познаваш времето не по-зле от всеки астроном — допълни Джамал и пак се обърна към Карю: — Това са основните инструменти, с които работя. Но има и някои други неща, виж!
И посочи към малко месингово сандъче, в което имаше магнит, един пергел и двойка бронзови глобуси — миниатюрна армиларна сфера.
— Едно от тези неща не съм виждал досега — възкликна Пол. Вдигна кръгла месингова кутийка и се обърна към Джамал.
— Да, точно това исках да ти покажа — кимна домакинът. — Това е кибла уред — обърна се към Карю, за да обясни: — С този уред можем да разберем посоката на Мека. Включва компас и… вижте! — отвори кутийката и им показа списък с надписи от вътрешната част на капака. — Това е списък на различни места, заедно с географски указания за Мека. Истинска красота, нали? — вдигна очи към Пол за потвърждение.
Точно в този момент на вратата долу се почука. След няколко секунди се появи момчето и прошепна дискретно нещо на господаря си.