— Господа, моля да ме извините за малко — поклони се Джамал. — Очевидно имам и друг посетител, но няма да се бавя.
Когато домакинът излезе, Карю се обърна към Пиндар.
— Всичко това е много хубаво, но кога се каниш да го попиташ за най-важното, за което дойдохме?
— Всяко нещо с времето си, тъпчо. Някои неща не трябва да се пришпорват.
— Хубаво, както кажеш. Но се надявам, че знаеш какво правиш.
Карю вдигна един от месинговите астролаби. Вдигна го към едното си око, както бе видял да прави Джамал, и се загледа през него. На масата имаше разнообразни пергаменти, покрити с мрежи от странни на вид фигури и символи, и сектори, линии и моливи за чертаене бяха разпръснати сред калиграфски четчици и бурканчета с мастило, няколко листа златен варак и бурканчета с фино стрити минерали в червено, синьо и зелено.
— Истински магьосник си е този твой приятел Джамал — отбеляза Карю, оглеждайки с любопитство предметите. — Сигурен ли си, че преподава само математика? — вдигна едно от бурканчетата и го подуши. — Но, честно да ти кажа, все още не виждам причина да ни помогне — остави бурканчето и вдигна парче пергамент, съдържащо таблица с някакви числа, а после започна да го върти във всички посоки, опитвайки се да схване какво е това.
— Това е ефемерида. Джамал ги нарича зиж — обясни Пол. — Ефемеридите са таблици, чрез които астрономите предсказват движенията на звездите. Ако бях на твое място, бих я върнал моментално на мястото й, преди да си я скъсал!
Но Карю не беше от хората, които се разсейваха лесно.
— Не си отговорил на въпроса ми — рече. — Той да не би да е част от твоето разузнаване? Да не би да има кодов номер — като султана и великия везир, — който Мъглата използва в писмата си?
— Не съвсем — усмихна се Пиндар и погледна с възторг досетливия си приятел. — Нещата са така, както ти казах — познавам го още от първите ми дни в Константинопол. Имахме договорка — той ме учеше на астрономия…
— … а в замяна ти си му помогнал да си събере нова колекция инструменти — довърши Карю.
— Джон, понякога умът ти сече толкова добре, че се опасявам да не се порежеш.
— О, я стига, Пол! Погледни само това — слънчев часовник на Чарли Уитуел! Май си забравил, че аз бях с теб, когато го купи! И много добре знам какво струва — във всеки случай много повече от един урок по астрономия!
— Размяната беше справедлива. Квид про кво.
— Не си въобразявай, че можеш да ме уплашиш с твоя неразбираем латински! Каквото и да ми приказваш, това ми изглежда като чиста проба разузнаване!
— Когато опознаеш Джамал по-добре, ще разбереш. Наречи го… среща на умовете. Освен това смятам, че аз съм този, който има по-голяма полза от това приятелство.
— Щом казваш така, секретарю Пиндар — Карю вдигна един от астролабите, пъхна пръст в халката в горната му част и го претегли на ръка. — Но тези подаръци са си скъпички, в това определено не можеш да ме заблудиш.
— Не всичките са подаръци — изтъкна Пол. — Аз му подарих слънчевия часовник на Уитуел и един от астролабите. Но останалите неща си ги плати сам.
Карю огледа скромната стаичка и отбеляза:
— В такъв случай той наистина трябва да е магьосник.
— Кой, Джамал ли? — засмя се Пол. — Не мисля.
Карю изгледа изпитателно приятеля си.
— Но със сигурност ще ни помогне, гарантирам ти — побърза да добави Пиндар.
В този момент Джамал и слугата му се върнаха. Астрономът беше облечен за излизане — беше навлякъл дълга роба над дрехите, с които беше.
— Приятели — погледна ги извинително, — опасявам се, че ме викат някъде. Нещо… неочаквано — изведнъж изражението му беше станало напрегнато. — Но вие не бързайте, останете. Разгледайте всичко, което ви е по сърце. Моето момче тук — постави нежно ръка върху главата на детето, — момчето ми ще се погрижи за вас.
Обърна се да излезе, но внезапно се обърна към Пиндар и попита:
— Пол, добре ли си?
— Разбира се. Защо питаш?
— Изглеждаш ми… неспокоен. Но сега виждам, че съм грешал.
И с тези думи астрономът се усмихна и излезе.
След като Джамал напусна стаята, се възцари кратко мълчание.
— Само не казвай, че не те предупредих — изсумтя по едно време Карю.
— Не се тревожи! Ще се върне.
Пол се насочи към един от прозорците и се вторачи замислено в покривите на къщите пред себе си. По едно време зърна в уличката отдолу Джамал да излиза от къщата си. С него имаше жена — не беше забулена, но носеше черната роба, характерна за еврейките.