— Чакай малко! — възкликна Карю, който бе застанал неусетно до Пол. — Сигурен съм, че познавам тази жена отнякъде!
— Разбира се — отвърна Пол. — Всички я познават.
— Онази Малхи, нали?
— Точно така, Есперанца Малхи — кимна Пол и се отдръпна леко от прозореца, за да не го забележат. — Тя е кира на валиде султан, но изпълнява ролята и на неин агент и пратеник. Ето един човек, който със сигурност има достъп до харема на султана! — допълни и потри замислено брадичка. — Тя беше с валиде в деня, в който отидох да поднеса даровете на нашата кралица.
— И какво би могла да иска от Джамал?
Пол не отговори. Загледа се в еврейката как тръгва пред Джамал, проправяйки си път със странна, люлееща се походка. Имаше вид на човек, който е свикнал да бъде следван. Пол извади от джоба си компендиума и го претегли нервно върху дланта си.
Зад него Карю изрече:
— Да кажем, че Джамал успее да ти намери онази англичанка, онази Силия. После какво планираш, Пиндар?
— Ако Силия е жива ли? — с трепереща ръка Пол приближи компендиума до устните си. — Ще я измъкнем, разбира се.
— Предполагах, че ще го кажеш — промърмори Карю, загледан в Есперанца и Джамал, които постепенно изчезнаха от погледите им. — Тази работа се очертава доста по-интересна, отколкото си мислех — добави със задоволство.
По-късно на същата сутрин
Хасан ага се събуди от звука на гласове около себе си.
— Говори ли? Какво казва?
Разбра веднага, че това е гласът на Сафийе. Но какво прави тя в това мрачно място? Ала преди да успее да разбере причината, се случи още нещо, което изуми още повече черния евнух — отговори й нечий мъжки глас. Мъж, в харема? Невъзможно!
— Не мога… не е много ясно — усети, че втората фигура се привежда над него и се заслушва. — Някакъв сън. Или халюцинация. Съвсем нормално при тези обстоятелства.
— Значи е все още жив — отново Сафийе. — Дали може да ни чуе?
— Трудно е да се каже. Парализирано е само тялото му. Но духът му… — мъжът постави внимателно пръстите си под ноздрите на Хасан ага. — Да — потвърди, — духът му е жив!
— Може ли да му се помогне с нещо?
— Аз не съм лекар… — изрече колебливо мъжът.
— Знам това! — отсече нетърпеливо валиде султан. — Доведох те тук, защото имаш… други сили. Ние… аз искам да знам дали той ще живее. На всяка цена трябва да знам съдбата му!
— Не мога да ви кажа това, без да му направя хороскоп, а това, както знаете, отнема време. Но може би… — кратка пауза, а после мъжът тихо добави: — Може би… ако го прегледам?
— Направи каквото е необходимо и не се страхувай! Стори всичко по силите си! Каквото и да направиш, имаш благословията ми!
Хасан ага долови звука от запалване на лампа, а после светлината се приближи до него. Последва рязко поемане на дъх.
— В името на Бога, милостивия и състрадателния — заговори тихо мъжът, — кой би могъл да стори подобно нещо?!
— Отрова ли е? — Сафийе вече говореше отвъд кръга от светлина, който осветяваше помещението. Скритата й под тежки воали и роби фигура хвърляше дълги сенки по стената.
— Да, отрова. Без никакво съмнение — изрече задавено мъжът.
Сухи и топли ръце се плъзнаха по обезкосмената и мека кожа на лицето на Хасан ага и на гърдите му. Леко ухание на сандалово дърво.
— Лезии. Виждате ли? Лезиите са навсякъде! Горкичкият! — лек натиск в страничната част на главата му. — И е кървял… от ушите си! Тц-тц-тц! — поредното неволно рязко поемане на дъх. — И от очите! Но кой би могъл да стори подобно нещо? Кой би искал да причини подобни неописуеми страдания?
— Това няма значение сега. Ще живее ли?
Мъжът сложи едната си ръка върху другата и извърши леки палпации върху чудовищно издулия се корем на Хасан ага.
— Вътрешните му органи са набъбнали многократно — вдигна китката и я задържа между пръстите си за доста дълго време. — Но по някакво чудо… пулсът му е стабилен!
— Кажи ми простичко — ще живее ли? — повтори нетърпеливо валиде султан.
— Главният черен евнух има силата на десетима — отбеляза мъжът, присядайки върху петите си. — Мисля, че с подходящите грижи ще продължи да живее.