— Тогава трябва да му помогнеш! Имаш силите…
— Уви! Опасявам се, че силите ми, както ги наричате, не могат да сторят нищичко, с което да му помогнат. Както сама виждате, злото вече е сторено — мъжът огледа влажното, лишено от прозорци помещение. — Онова, от което има нужда сега, са истински грижи. И не тук! Има нужда от светлина и от въздух…
— Ще ги получи! — сряза го Сафийе. — Дори аз не мога да държа главния черен евнух скрит завинаги. Но исках ти да го видиш първи, преди всички останали. Освен това има и още нещо, от което той се нуждае. Направи му талисман — за защита, най-могъщият талисман, който си в състояние да направиш! И ако той оживее, ще бъдеш възнаграден, при това богато, кълна ти се! Мисля, че и досега съм била достатъчно щедра към теб, нали?
В продължение на известно време мъжът не отговори. Накрая сведе глава и изрече:
— Ще направя така, както искате, но искам да знам нещо много важно — кои са враговете му? И откъде сте сигурна, че няма да опитат пак?
— Не се страхувай от нищо — изрече Сафийе султан и излезе от сенките насред кръга от светлина. — Ти си под моя защита!
— Много добре знаете, че не се страхувам за себе си — отвърна мъжът. Говореше толкова тихо, че гласът му бе не по-силен от шепот. — Знаете ли кой е направил това? Ако е така, ваше величество, трябва да ми кажете!
Отново продължителна пауза. Накрая:
— Знам.
— Тогава трябва да ми кажете имената им! Талисманът няма да сработи без тях!
Хасан ага се напрегна, за да чуе отговора на Сафийе, но единственото, което чу, бе биенето на кръвта в собствените му уши.
Доста по-късно Хасан ага пак се събуди. Усещаше напрежение в пикочния си мехур и знаеше, че трябва да уринира. Сигурно му бяха дали да пие вода или някаква друга течност, която да възстанови изгубените течности.
Напрежението стана по-настоятелно, но той знаеше, че не може да уринира без перото си. Пипна си главата, но не откри обичайната бяла шапка, символ на ранга му. Събирайки всичките си сили, Хасан ага се претърколи на една страна. От усилието сърцето му заби като обезумяло. Протегна ръка встрани, опипвайки на сляпо студения каменен под — нищо. По челото му избиха капчици пот, а после и между дебелите гънки на тила му.
Мисълта му вече бе достатъчно ясна, за да си спомни, че се бяха опитали да го отровят. Бяха се опитали да го убият, но не бяха успели. Знаеше, че не бяха успели, знаеше, че Хасан ага има сила за десетима. Но без перото си, без възможността да уринира дори и силата на сто мъже не би могла да го спаси.
Хасан ага, Малкия славей се отпусна обратно върху сламеника. Пикочният му мехур пищеше от болка и напрежение. Очите му започнаха отново да се затварят, но внезапно погледът му улови лъча светлина, който се прокрадваше в помещението. Значи наблизо имаше врата. Умът му запрепуска бясно. Спомни си как го бяха заровили в пясъка до врата му и как момичето идваше и допираше парченца тиква до устните му, за да ги успокои и навлажни.
Лили. Горката Лили. Тогава бяха просто деца.
Събирайки отново всичките си сили, той пак се претърколи настрани и този път установи, че е в състояние да коленичи. Изчака ударите на сърцето му да утихнат. Връхлетя го неочакван спомен — как двамата с Лили бяха стояли и наблюдавали движението на звездите над главите си в дългите нощи в пустинята. Усети някаква болка заради нещо, което не бе в състояние да определи, на място, което може би беше сърцето му. Възможно ли е да изпитваше угризения?
Хасан ага се изправи и тръгна към светлината.
Дванайсета глава
Константинопол
2 септември 1599 година, сутринта
— Анета!
— Силия.
— Ти се върна.
— Очевидно е.
— Чудя се къде ли си…
— Шшшт! — сложи Анета пръст на устните си. Две влажни къдрици коса се спуснаха от врата й. — Тя ще те чуе!
И изви глава по посока на Господарката на момичетата — македонка с кисела физиономия и голям нос, която патрулираше в двора пред общата баня на карийе. Държеше в ръка тънка върбова пръчка и изобщо не се страхуваше да я използва върху онези, които прекаляваха с бъбренето.
— Случи се нещо — прошепна Силия и коленичи до Анета в един от каменните басейни.
— Какво нещо?
— Нямам представа. Но реших, че ти би могла… Нали вчера каза, че си имала странно усещане за нещо? Рано тази сутрин имаше някакво раздвижване. Хората крещяха. Не чу ли?