— Крещяха в буквалния смисъл на думата ли?
И двете бяха прекарали в Къщата на щастието достатъчно дълго, за да преценят правилно сериозността на всеки необичаен шум, изпълващ иначе манастирската тишина в крилото на валиде султан. Група старши любовници стояха в двора и си говореха нещо шепнешком. От стаите на горните етажи идваше звук от бягащи крака, далечно ехо от сподавени гласове.
— Всъщност наистина знам нещо — отбеляза Анета и хвърли бърз поглед зад себе си към Господарката на момичетата, която в момента даваше някакви заповеди на слугинята, — но трябва да се закълнеш, че няма да кажеш на никого! — потрепери притеснено. — Слагали са всякакви карийе в чувал и за по-малко, а после са ги давели!
— Но за какво говориш, за бога?
— Открили са го, ето за какво говоря!
— Кого са открили?
— Него! Главния черен евнух!
Силия изгледа приятелката си неразбиращо. Пред очите й изплува картината на онзи ужасяващ черен гигант с високата бяла шапка, с абсурдната полюляваща се походка, вървящ по коридора пред нея. Спомни си как бе проблясвала черната му кожа, как тлъстините на тила му потрепваха.
— Да не би да е бил изчезнал? — попита предпазливо.
— Ти не си ли чула нищо, гъсчице? — изгледа я нетърпеливо Анета, но като никога не я сряза. — Казаха, че бил заминал по някакви дела на валиде в Едирне. Това беше вчера. После няколко от пазачите на главния градинар го открили, паднал насред градините на двореца. Нямат никаква представа как се е озовал там — притисна устни до ухото на Силия и допълни: — Накарах евнуха Зюмбюл да ми го каже — нали се сещаш? Онзи, който е влюбен във Фатма — първата прислужница на валиде. Казват, че бил ужасно обезобразен — отровен… — думите като че ли приседнаха в гърлото й. — Все още не е сигурно дали ще живее, или ще умре!
И за огромно изумление на Силия в очите на Анета се появиха сълзи.
Македонката беше заменена от една от нейните помощници — грузинка, която скоро се приближи до тях. Налъмите й затракаха по мраморния под.
— Достатъчно приказки, карийе! — сведе предупредително тя върбовата пръчка, но без злобата, характерна за македонката, за която се знаеше, че се приближава неусетно зад нищо неподозиращите момичета и налага безмилостно дланите им. — Всички по стаите си! Заповед на валиде!
Останалите момичета в банята се вдигнаха моментално на крака и покорно се изнизаха. Силия ги видя да си разменят знаци с ръце — езикът, използван от всички в Топкапъ сарай, когато налагаха пълно мълчание.
Силия се изправи, прикривайки Анета колкото можеше. От изражението по лицето на грузинката тя разбра, че са я познали, и за първи път усети властта, която й даваше новият й статус. Въпреки че все още не беше станала официално наложница, почитанието на грузинката й подсказваше, че е поне гьозде. Струваше си да използва новата си власт, за да наруши някое и друго правило — или поне този път.
— Мадам — изрече и се поклони ниско пред грузинката, за първи път благодарна за официалните маниери, на които я бяха научили в харема, — усещам… че не съм особено добре. Да, точно така! — добави и сложи ръка на корема си, а после, с целия авторитет, който успя да събере, добави: — Помолих Айше, личната прислужница на валиде, да ме придружи до стаята ми.
— Ами… — помощник-господарката отстъпи крачка назад и ги огледа неуверено.
Забелязвайки колебанието й, Анета подхвана Силия под мишница и изрече:
— Нейно величество валиде султан препоръчва студен компрес при подобни случаи — и преди жената да успее да възрази, тя подкара Силия към вратата и през рамо допълни: — Веднага ще се погрижа за това, помощник-господарке на момичетата!
— Студен компрес ли? Та аз държах ръка на корема си, за бога, не на главата! Какво ли си е помислила онази?!
— За наш късмет няма никакво значение какво си е помислила — ние не й дадохме време да мисли — отбеляза Анета и поклати усмихнато глава. — Виж ти! Значи ето къде слагат бъдещите наложници на султана, а?
Оглеждайки миниатюрната стаичка, в която, както изискваше дворцовият етикет, бяха преместили Силия преди срещата й със султана, Анета прокара ръка по хладните зелени плочки и огледа изящната дърворезба на вратата, от която се излизаше в двора на валиде султан.
— Но ти можеш да виждаш всички от тук! — възкликна.
— И всички да виждат теб — допълни Силия.