— Че ти какво очакваше?
Въпреки че изглеждаше все още бледа, Анета като че ли бе възвърнала обичайното си остроумие. Силия забеляза проницателният й поглед как обгръща с едно движение стаята, забелязвайки копринените възглавници, красивите, покрити с плочки ниши в стените, инкрустираните със седеф врати. В отворената ракла бяха поставени фината риза, в която Силия беше облечена, когато я заведоха при султана, и обшитата с хермелин пелерина, с която я бяха увили след това. Стаята беше много малка и с изключение на тези няколко неща принципно гола, но както всички добре знаеха, в обичайните стаи на карийе десетина момичета споделяха спартанско пространство, не много по-голямо от това сега.
Анета обаче не беше от жените, които си губеха времето да завиждат за дребни неща. Вече отваряше вратата към двора, проверявайки пантите й. Те изскърцаха.
— Хммм, трябваше да се досетя. Тя не оставя нищо на случайността.
— Колко време още ще ме държат тук, как мислиш?
— Той питал ли е отново за теб? Взел ли е безценната ти черешка, за да те запише в голямата си книга?
— Все още не — отговори Силия, без да знае дали изпитва повече срам или облекчение от това признание.
— Тогава кой знае? — сви рамене приятелката й. — Може би след ден, а може би след седмица — по лицето й се изписа престорено безгрижие, а после небрежно подметна: — Е, даде ли ти нещо?
— Само тези обеци — Силия се приближи до една от нишите в стената и взе оттам малка кутийка. — Мисля, че са перли в злато. Позволено е да вземаш всичко, което той остави за теб. Ето, заповядай! — подаде ги с две ръце. — Вземи ги ти! Дължа ти го. Заради карийе Лала, помниш ли?
— Сякаш имаше някаква полза от това! — махна с ръка Анета, но все пак приседна на пода и вдигна обеците към светлината. Черните й очи проблеснаха. После постави една от перлите между зъбите си и леко я захапа. — От река или езеро! — обяви обвинително, като че ли Силия се бе опитвала да ги представи като нещо друго. — Не са толкова добри като морските, но пък са големи колкото гълъбово яйце — захвърли ги небрежно на леглото и добави: — Искаш ли моя съвет? Следващия път си поискай смарагди!
Силия върна внимателно обеците в кутийката. Настъпи кратко мълчание. А после тя каза:
— Не исках да бъда аз, Анета. Всъщност с цялото си сърце мечтаех ти да бъдеш на моето място!
— Млада красива девственица за този дебел старец? — сбърчи отвратено лице Анета. — Не, благодаря! Ти май още не разбираш, а? Израснах в един бардак и той ми е напълно достатъчен. Защото точно такова е и това място — бардак, но само с един клиент — дебел, дърт клиент. Но всички тук се преструват, че е някаква невероятна чест да бъдеш избрана от него! Мадона! — внезапно се обърна вбесено към Силия. — Да знаеш, че си взеха голяма беля на главата, като ме доведоха тук! Питала ли си се някога защо накрая се озовах в манастир? Майка ми веднъж се опита да ме продаде на старец като този тук и аз го ухапах толкова силно, че съм сигурна, че повече няма да погледне жена! Тогава бях само на десет години, просто дете. И ти гарантирам, че ако някога се опитат да ме изпратят при онзи дърт петел — посочи с глава към покоите на султана, ще захапя и него, помни ми думата!
— Стига толкова! — по бузите на Силия се появиха две червени петна. — Да знаеш, че някой ден ще затириш и двете ни с този твой език!
— Да, знам, наясно съм. Съжалявам! Извинявай! — занарежда неочаквано Анета и започна да крачи трескаво из стаичката. — Обаче днес става нещо странно, не го ли усещаш?
Бутна лекичко вратата към вътрешния двор и надникна през тясната пролука, но не зърна никого. После пак се обърна към Силия и започна нервно да разтрива гърлото си.
— Но защо всичко е толкова тихо? Нали каза, че сутринта си чула крясъци?
— Точно така. Рано сутринта. Идваха откъм стаята на хасеки.
— От стаята на Гюлай хасеки? — ококори се Анета.
— Точно така. Вратата й е точно срещу моята — каза Силия и посочи към другия край на двора. — Ей там!
— Така ли? — Анета отново се залепи за пролуката на вратата и застина на място. — Точно над стаята има малък купол, така че може и да е на два етажа — проточи врат, опитвайки се да види по-навътре в двора. — Много умно — трябва да има най-малко три входа. Стаите й очевидно се свързват и с банята на валиде…
— Точно така — каза Силия и застана зад нея. — Нощем виждам всичките звезди оттук. Напомнят ми за Пол и за кораба на баща ми. Пол познаваше всички звезди.