По неин сигнал въведоха лекаря. Колко различен беше официалният доктор на двореца от другия! Сафийе султан го наблюдаваше, докато той влизаше с тътрене на крака — бял евнух от училището на двореца. Лицето му беше неземно бледо, зеленикавобяло, с цвета на паяк в стара градина.
След като се поклони почтително по посока на паравана, лекарят се отправи към импровизираното легло, където бяха положили Хасан ага. Група старши черни евнуси се отдръпна, за да го пусне. Настъпи пълна тишина, когато лекарят приведе ухо към гърдите на Хасан ага, като едновременно с това сложи внимателно два пръста на врата му, за да напипа пулса.
— В името на Бога, милостивия и състрадателния — изрече той задължителните слова с писклив, напевен глас, — той е жив!
Колективна въздишка на облекчение, подобна на вятър през есенни листа, изпълни стаята.
Окуражен, лекарят вдигна внимателно ръката на Хасан ага и огледа старателно дланта му. Ноктите му бяха дебели и извити, пожълтели като стара слонова кост. Отново се възцари пълно мълчание. Благодарение на годините строга дисциплина евнусите бяха в състояние да стоят напълно неподвижни. Накрая заговори един-единствен глас:
— Кажете ни какво се е случило с нашия началник?
Това беше най-младият от старшите евнуси. Бе по-висок и по-широкоплещест от всички останали, но нежният му и напевен като на момиченце глас беше в странно противоречие с могъщата му физика. Поощрени от тази внезапна проява на независимост, се чуха и други гласове:
— Да, кажете ни, моля ви!
И изведнъж, сякаш някой бе разрушил магията в стаята, в сумрака настана раздвижване. Иззад паравана си валиде султан забеляза как белите им шапки започват да се поклащат.
— Отровен ли е бил?
През решетките Сафийе забеляза, че това беше същото създание, което беше заговорило първо — евнухът Зюмбюл.
— Оооо, не! — рязко поемане на дъх. — Не и отрова!
Някои от по-младите евнуси, които до този момент стояха в коридора, започнаха да нахлуват в стаята.
— Но кой е сторил това, кой? — заопяваха скръбно гласовете им.
— Тишина! — това беше един от старшите евнуси, пазителят на портата. — Оставете лекаря да го прегледа! Отстъпете назад!
Но дори и да го бяха чули, те не обърнаха никакво внимание на думите му и продължиха да се бутат напред, за да видят началника си.
Вдигайки ръка, за да помоли за тишина, лекарят дръпна робата на Хасан ага. И после веднага панически го покри, но не и преди стаята да се изпълни с ужасна воня, мирис на гной и разлагаща се плът.
— Аааах! Той умира!
— Гние! Гние от краката нагоре! — застенаха евнусите с пискливите си гласове.
— Който и да го е сторил, ще си плати за това! Ще го накараме да се поизмъчи!
— Почакайте! — извика младият евнух Зюмбюл, който беше приклекнал на пода до тялото на Хасан ага. — Вижте! Той помръдна!
И това беше вярно. Пред очите на всички огромното, подуто тяло бе започнало да се движи. Устните му се задвижиха безшумно.
— В името на Аллах, той говори! — изрече пазителят на портата. — Какво казва?
Евнухът Зюмбюл се приведе и сложи ухо до устните на Хасан ага.
— Гласът му е твърде слаб, не го чувам — рече.
Устните на Хасан ага пак се раздвижиха. По челото му избиха капчици пот.
— Той казва… казва… — мекото чело на Зюмбюл се сбърчи, докато се напрягаше да чуе думите на своя началник. Когато се изправи, по лицето му се бе изписало озадачение. — Казва, че било от захарния кораб, който са изпратили англичаните. Техният захарен кораб го е отровил!
На по-малко от километър от Топкапъ сарай, на борда на кораба „Хектор“ стоеше Пол Пиндар — секретар на английското посолство в Константинопол.
Беше изминал цял ден от прекъснатото им гостуване у Джамал ал-Андалус, но той не бе имал възможност да се върне при астронома. Делата на посолството — подготовката за дългоочакваното поднасяне на даровете на кралица Елизабет за султана и твърде закъснялото представяне на акредитивните писма на посланика — бяха запълнили изцяло времето му. Днешният ден най-вероятно щеше да бъде същият. Тази сутрин една от най-важните особи в йерархията на двореца — главният ага на еничарите — беше изпратил молба да се качи на борда на „Хектор“, за да го инспектира, и посланикът бе заповядал всички моряци на борда да го посрещнат.