— Е, какви са новините, господа?
— Като стана въпрос за това, носим страхотни новини! Говори се, че самият султан е решил да почете с присъствието си днес нашия кораб!
— Виж ти! Това ще бъде истински шамар в лицето на френския посланик! — отбеляза Пол и усети, че настроението му започва да се подобрява.
— Не само за Дьо Брев, но и за венецианския байло! — допълни Джонас, вторият от братята Олдридж. — Всички знаем колко държат и двамата на дипломатическия етикет!
Двамата братя Олдридж бяха облечени почти толкова пищно, колкото Глоувър. Но вместо скъпоценни камъни бяха предпочели да втъкнат в шапките си пъстроцветни птичи пера.
— Държат, и то колко! — усмихна се Пол. — Ти какво мислиш, Глоувър? Ти познаваш най-добре от нас обичаите на двореца тук. Дали Великият мъж наистина ще дойде?
— Никога не е лесно да отгатнеш намеренията на Великата порта, но в този случай смятам, че е много вероятно да стане — отбеляза Томас Глоувър и опипа острата си брадичка. Пръстените по ръката му проблеснаха.
— Толкова голямо значение ли има дали султанът ще дойде да инспектира кораба ни или не? — попита Джон Сандерсън, най-възрастният в групата.
— Дали има значение, а? — повтори Пол и се облакъти на перилата на кораба. — Джон, ти разсъждаваш като типичен търговец! Запомни, че в дипломацията не става въпрос нито за стафиди, нито за платове, нито за метали — или поне в дадения случай. Работата на едно посолство е по-скоро театър, представление в името на престижа. Целта на всяко посолство е да те забележат. А султанът очевидно ни е забелязал и още как! С пристигането на „Хектор“ тук натрихме носовете на всички останали! Дьо Брев и останалите може и да ни се присмиват, че сме шайка обикновени търговци, но истината е, че играта е простичка. И те ни мразят, защото ние сме по-добри в нея!
— Пол е напълно прав — отбеляза Томас Глоувър. — Сега всички очи в града са вперени в „Хектор“, а това означава много за нас. Доколкото ми е известно, в тези води никога не е имало кораб, достоен да си съперничи с нашия!
— Кораб, който да съперничи на тристатонен търговски съд? Не, не мисля! — допълни с гордост Уилям Олдридж.
— А ако се гласим да бъдем техни съюзници срещу Испания, какъв по-добър символ за мощта на нашата кралица и за силата на Англия от това, а? — изтъкна Глоувър. — А сега, господа, ви моля да ме извините! Пол, може ли да ти кажа нещо насаме?
Обръщайки се към Пиндар, той го дръпна леко настрани и двамата мъже сведоха глави, за да се съвещават.
— Каквото и да стане днес, Пол, ако султанът дойде да инспектира кораба ни, не трябва в никакъв случай да губим предимството си!
— Озвучаваш мислите ми, приятелю. Дьо Брев и венецианският байло ще сторят всичко по силите си, за да ни попречат да постигнем целта си и да търгуваме свободно по тези места.
— А това означава, че посланикът трябва да представи акредитивните си писма колкото е възможно по-скоро! В противен случай нито султанът, нито великият везир ще пожелаят да преговарят с нас. Някакви новини от Далъм?
— Поправките, с които се е заел, са на привършване — или поне така ме увери самият той.
— В такъв случай трябва да му бъде напомнено, че е въпрос от държавно значение да приключи по-скоро! Днес или най-късно утре, ако е възможно. Подаръкът на нашата кралица за султана трябва да бъде представен едновременно с акредитивите на посланика ни!
— Остави тази работа на мен. Пак ще поговоря с него — кимна Пол. — Има и още едно нещо, Томас. Не забравяй, че дотогава сър Хенри трябва да се снишава колкото е възможно повече!
— Имаш предвид, че колкото по-малко поразии успее да направи между днес и тогава, толкова по-добре? — изтърси директно Глоувър. — Да, и аз така мисля. О, като стана въпрос за това, почти забравих — той иска да те види веднага. Чака долу, в каютата на капитан Парсън. Става въпрос за валиде султан.
— Валиде султан? — изгледа го слисано Пиндар.
— Точно така — кимна Глоувър и изгледа любопитно колегата си. — Доколкото разбрах, поискала е нова среща с теб!
— Карю ли? — посланикът сър Хенри Лило звучеше така, сякаш току-що беше сдъвкал лимон. — Не мисля, че ще бъде необходимо той да те придружава, Пиндар! Категорично не!