— Мога да почакам, Джамал, ако си имаш друга работа.
— Не, не, ти си добре дошъл, приятелю! Нищо важно! — махна любезно с ръка Джамал. — В интерес на истината и аз исках да говоря за нещо с теб. Качи се в кулата — допълни. — След малко ще дойда при теб, за да говорим спокойно.
— Става въпрос за Карю — започна директно Пол, когато Джамал се появи при него в кулата няколко минути по-късно. — Изчезнал е и не знам защо, но ми хрумна, че ти би могъл да…
Джамал постави ръка на рамото на англичанина и отсече:
— Карю е в безопасност.
В продължение на няколко секунди Пол бе прекалено слисан, за да каже каквото и да било. Вторачи се в Джамал и накрая попита:
— Но къде е той?
— Може би е по-добре да не знаеш. Засега.
— Но какво говориш? — възкликна Пол и раздразнено прокара пръсти през косата си. — Жизненоважно е да го открия! Днес били изпратени някакви еничари, за да го арестуват…
— Да, знам.
— … и аз трябва да го открия преди тях… — продължи Пол, но по едно време се усети. — Знаеш за еничарите?
— Пол, моля те, седни!
— Не ми се сяда! — почти извика Пол, неочаквано изпълнен с необясним гняв към спокойната фигура в бяла роба пред него. — Прости ми, Джамал, но сега нямам време за любезности. За бога, ще ми кажеш ли най-сетне какво се е случило?
Дори и да бе изненадан от липсата на любезност от страна на госта си, астрономът не го показа. Направо изрече:
— Някой в двореца е бил отровен и смятат, че това може да има нещо общо с Карю.
Чувайки това, Пол усети, че му се завива свят.
— Но казваш, че той е в безопасност? — простена.
— Да, в безопасност е. Скрит е, докато тази работа не бъде разнищена докрай.
— И къде точно е скрит?
— Вече ти казах — не мога да ти кажа.
Настъпи кратка, неловка тишина.
— Кой е бил отровен?
— Хасан ага, главният черен евнух.
— Разбирам — смотолеви Пол и бързо изтри потното си чело.
— Открит е вчера, паднал някъде в градината на двореца. Никой не знае как се е озовал там и какво се е случило с него.
— Мъртъв ли е?
— Не, още е жив. Много е зле, но е жив.
— И какво общо би могло да има това с Карю?
Джамал не отговори веднага. Вдигна едно полирано стъкло от масата до него и го претегли внимателно в дланта си.
— Джон да е правил някакви фигури от захарен памук, включително и такава във формата на кораб? Доколкото си спомням, веднъж ми каза, че бил много добър в тези неща — попита накрая.
— Наричаме ги захарни лакомства — поясни Пол. — А Карю действително е майстор на такива лакомства — внезапно усети, че го побиват тръпки. — Само не ми казвай, че смятат, че захарният кораб на Карю е отровил главния черен евнух! — извика, хванал се за глава.
— Бедният Джон! — възкликна Джамал извинително. — Все попада в някакви неприятности, нали?
— Може да се каже — промърмори Пол и си представи как стиска с ръцете си мургавия врат на Карю, докато очите му не се изцъклят. Но после го озари една мисъл. — Но това е абсурдно! Какъв мотив би имал Карю да сложи отрова в захарно лакомство, а? Та ние се опитваме да впечатлим султана, за бога, а не да го отровим! Не, невъзможно! Но мисля, че се сещам кой стои зад всичко това — или венецианският байло, или Дьо Брев! А нищо чудно и двамата заедно!
— Посланиците на Венеция и Франция? — повдигна вежди Джамал. — Няма начин!
— Не бъди толкова изненадан, Джамал! Те заговорничат зад гърба ни още от мига, в който се появихме тук, опитвайки се да ни попречат да подновим търговските си договори с Великата порта…
— Почакай, Пол, много избързваш! — вдигна ръце Джамал. — За момента смятам, че всъщност никой няма представа какво да мисли! Хасан ага е твърде болен, за да разкаже точно какво се е случило, но злощастният факт е, че единственото, което е казал, откакто е бил намерен, е било „английският кораб“!
— Само това, „английският кораб“?
— Само това.
— Откъде знаеш?
— Бях там на сутринта, когато са го открили. Често използвам стая в крилото на евнусите, където обучавам малките принцове. Хасан ага е бил в несвяст, докато се е лутал из градината, и никой не знае как се е озовал там и защо. В двореца цари невиждана паника. Казвам ти, Пол, би било невъзможно да не разбера какво става!