— В такъв случай ще ми кажеш ли къде е Джон?
— Не, не мога. Самият аз също не знам — сви рамене Джамал. — Единственото, което знам, е, че той е в безопасност.
— Но как са се сетили да погнат точно Карю? — възкликна озадачено Пол.
— Очевидно лично той е донесъл захарното лакомство. Един от стражите пред харема го е познал. Както става ясно, бил е там и преди, но по друга работа.
— Но от гледна точка на двореца той е просто слуга! — изтъкна Пол и приседна тежко на близкия стол. — Защо да се занимават с него? Защо не са дошли право при посланика? Или дори при мен? Карю не е официален английски представител в посолството. Той е тук, защото е мой слуга!
На това Джамал не можа да отговори.
— Защо точно Карю, Джамал? — настоя Пол. — В това няма никакъв смисъл!
— Мисля, че самият ти вече отговори на този въпрос, приятелю — защото той не е важен. Дворецът иска голям скандал точно толкова, колкото го иска и посолството ви. Или поне такова е моето заключение. Но докато Хасан ага не се възстанови достатъчно, за да разкаже всичко с подробности, все трябва да дадат вид, че правят нещо, нали? — изгледа косо госта си. — Най-малко по вътрешни причини.
Пол стана и се насочи към другия край на осмоъгълната стая. През един от отворените прозорци нахлуваше морският бриз. Огледа се. Всичко си беше така, както си е било винаги, още откакто се бе запознал с Джамал преди четири години. Аскетичната подредба, обикновените варосани стени, напомнящи повече на килия в европейски манастир, отколкото на астрономическа обсерватория. Колекцията от инструменти, която Джамал им бе показал вчера, също си беше тук — квадрантът, колекцията му от астролаби и слънчеви часовници, кибла уредът. И въпреки това се усещаше някак си… различно. Да. Боите и бурканчетата със златен варак, пергаментите и перата, с които астрономът записваше своите наблюдения и които бяха видели на работната му маса едва предишния ден, липсваха. На тяхно място имаше парчета счупено стъкло, подобни по размери и вид на парчето, което Джамал все още държеше в ръка. Някои бяха плоски и кръгли като големи монети, други бяха почти сферични като кристални кълба. При всички други обстоятелства любопитството на Пол щеше да бъде моментално привлечено от тях. Щеше да вземе някое от парчетата и да го огледа, заливайки Джамал с въпроси за изработката и функцията им. Но сега почти не ги забеляза.
Вместо това си даде сметка, че астрономът го наблюдава внимателно от другия край на стаята. Лицето на Джамал беше в сянка. Бялата му роба падаше на дипли до пода, подобно на роба на алхимик. Изражението му вече не беше игриво. Внезапно бе станал сякаш по-висок, по-висок и по-сериозен.
На Пол му се зави свят. Усещането за прилошаване се върна, вече по-силно. Това беше мигът, който бе чакал. Ако искаше да помоли Джамал за помощ, това безсъмнено бе най-подходящият момент. И въпреки това сега, когато вече беше тук, някак си не можеше да говори. Залогът беше толкова голям — Силия, а сега и Карю — че куражът почти му изневери.
Може би Джон Карю в крайна сметка бе прав — от къде на къде Джамал би се съгласил да му помогне? Защо Пол внезапно се изпълни с усещането, че астрологът знае много повече, отколкото му казва? Сложи ръка в джоба си и пръстите му се сключиха около компендиума. Осъзнаваше, че Джамал го наблюдава съсредоточено от другия край на стаята и по гърба му преминаха тръпки.
— Знам, че имаш много въпроси, Пол — изрече накрая домакинът му. — Ако има такива, на които мога да отговоря, с радост ще го направя!
— Наистина ли?
— Разбира се. Питаш например — защо точно Карю, нали?
— Не — отсече Пол и смело погледна домакина си в очите. — Питам защо точно ти, Джамал?
Все така с ръка в джоба си, той започна да отваря капачето на компендиума и да го затваря.
— Защо аз ли?
— Внезапно стана много вътрешен човек в двореца, не мислиш ли?
За негова изненада обаче Джамал отметна глава и се разсмя.
— А аз си мислех, че точно затова ти трябвам! — очите му проблеснаха и отново се превърна в познатия Джамал. — Човек, който да носи вътрешна информация от двореца.
— Карю ли ти го каза?
— Разбира се! Точно това ми каза, когато намина да ме види тази сутрин.
Във въображението си Пол отново плъзна двете си ръце около врата на Карю и го разтърси като плъх, така че зъбите му затракаха.