Шестнайсета глава
Константинопол
2 септември 1599 година, следобед
— Викали сте ме, Сафийе султан.
— Свършено ли е?
— Свършено е, ваше величество, точно както пожелахте.
Еврейката Есперанца Малхи, кира на валиде султан стоеше в сенките. Зрението й вече не беше много добро и по-скоро благодарение на опита си, отколкото на очите, виждаше сенчестите очертания на царицата, която лежеше в мрака. В най-вътрешната стая, най-личните покои на валиде нямаше никакви прозорци. Даже и сред непоносимата жега на лятото стаята беше винаги хладна благодарение на дебелината на стените и хладината на плочките с техните издигащи се догоре арабески в синьо и млечнозелено, приличащи на водорасли в подводна пещера. В средата на пода, в малък мангал горяха буци от някаква сладка смола.
— И така, Малхи? — размърда се фигурата в мрака. — Пакетът на хасеки е доставен, нали?
— Карийе Лала беше там, точно както казахте. Предадох й го лично — обади се еврейката от сенките. Поколеба се, но после допълни: — Това не ми харесва, ваше величество. Карийе Лала е… — млъкна, осъзнавайки, че трябва да подбира внимателно думите си. — Напоследък доста забравя. Как можем да бъдем сигурни, че ще успее да го скрие както трябва?
Тишина. Накрая:
— На карийе Лала може да се вярва, това е единственото, което ти е необходимо да знаеш. Ще скрие пакета в стаята на хасеки дотогава, докато ни потрябва — в красивия глас се долови лека усмивка. — А когато бъде открит, Гюлай хасеки ще бъде окончателно обявена за виновна. Тогава дори и султанът няма да може да я спаси.
— На доктора никак не му хареса — подсмръкна неловко еврейката. — Не съм много сигурна, че ще успеем да го убедим да го направи отново.
Пак тишина, докато Сафийе обмисляше тази информация.
— Е, не бих могла да кажа, че съм особено изненадана — отбеляза накрая с въздишка. — Макар да не е като да не го е правил и преди.
— Но това беше преди много години — отбеляза Есперанца. — Затова му казах, че може и да не прибегнем до него. Има знаци, че другият ни план може би вече действа.
— Така е — кимна Сафийе султан. — Хасеки трябва да бъде… отстранена и толкова. Изобщо не ме интересува как. Има твърде голямо влияние над султана и той вече не поглежда към никоя друга карийе. А това не е никак добре. Затова трябва да му се помогне това да се промени. За доброто на всички ни.
Тлееща буца смола проблесна за кратко с малък червен пламък. За момент освети редиците диаманти по талията на Сафийе султан, в ушите й и по гърдите й — истински кралски откуп от бижута, който изведнъж заблестя. Смарагдът на Нурбану проблесна на пръста й като зелено око.
— А другата работа? — осмели се да се обади Есперанца.
Кадифената фигура се размърда леко, а после отново застина.
— Откриха го, но ти сигурно си чула. Лутал се е в градината на двореца.
— Невъзможно! — започна да кърши ръце кирата на валиде. — Та той беше почти мъртъв!
— Така ли? — и отново усмивка в красивия глас. — Ако мислиш така, значи не познаваш Хасан ага колкото мен. Малкия славей може и да не е вече мъж, но има силата на десетима!
— Но как е избягал? Беше си там, долу, в килията, точно под краката ни! Нямаше никакъв друг път за бягство, освен през тази стая…
— Има път. Харемът е пълен с тайни пътища. Но това не е знание за твоите уши, Малхи.
Есперанца приведе покорно глава.
— Казват, че е от английския кораб — промърмори.
— Кой казва, че е от английския кораб?
— Но нали Хасан ага сам е казал…
— Хасан ага не е казвал нищо подобно! — изсмя се Сафийе. — Каза го евнухът Зюмбюл, защото аз му заръчах да го каже!
— Ама… защо? — слиса се Есперанца.
— Защо ли? — Сафийе се загледа замислено в своята кира. — Непрекъснато забравям как стоят нещата при теб, Малхи. Ти знаеш много за нас, но никога не си живяла като една от нас — сви рамене. — Наречи го ловен трик, ако искаш — въпреки сенките забеляза объркването по лицето на еврейката. — Ако плячката ти се чувства в безопасност, става небрежна — обясни бавно, като на дете. — Не разбираш ли? Ако онзи, който наистина е отровил Малкия славей, си мисли, че всички сме били заблудени от една захарна играчка, рано или късно ще надигне глава. И ето така ще го разкрием.
— Ами англичаните?