— Добре тогава. Нека я огледам, но бързичко! Не разполагам с цял ден!
И със силните си ръце тя сграбчи Сафийе за рамото, обърна й ръката и прокара професионално пръст по нежната кожа от вътрешната страна. Там, където слънцето не я бе изгорило, кожата беше доста бяла и фина. Такива бяха и големите клепачи на очите й. Пространството между клепачите и костите на челото беше високо и красиво оформено. Бръкна бързо с пръст в устата на момичето, за да преброи зъбите й и да провери дали са бели. Сафийе никога нямаше да забрави, че пръстите й имаха сладък вкус, като пудра захар.
— Да не би да хърка? Или да има лош дъх? Била ли е някога с мъж? — все едно говореше за впрегатно животно. — Брат, чичо или може би ти, нейният баща?
— Не, синьора.
— Ще се изненадаш колко често се случва — подсмръкна еврейката. — Е, скоро ще проверя, гарантирам ти. И бъди сигурен, че винаги го правя! Вярно е, че има пазар и за стоки втора употреба, но не и при мен!
С тези думи тя плесна с ръце и по китките й се изсипаха тънки златни гривни, равняващи се на кралски откуп.
— Върви! — изкомандва тя.
Сафийе тръгна бавно към прозореца, а после обратно.
— Ето, обуй тези! — и Естер подаде на момичето чифт налъми, високи петнайсет сантиметра, чието дърво беше инкрустирано с цветя от слонова кост. — Да видим дали можеш да вървиш с тези неща!
Сафийе тръгна отново, но този път не толкова сигурно, леко поклащайки се от неочакваната височина. Дървените налъми затракаха по мраморния под.
— Не е добре! — цъкна с език Естер. — Изобщо не е добре. Слаба и тромава. Защо изобщо идвате тук да ми губите времето?
Тримата мъже се обърнаха да си вървят, но момичето не ги последва. Остана си все така, изправено спокойно пред Естер Нази.
— Мога да пея и да говоря венецианския език — обади се тя за първи път. — Майка ми ме научи.
Черните вежди на Естер, слети с черна линия в османски стил, се вдигнаха рязко нагоре.
— Виж ти!
Сафийе й подаде малките налъми и добави:
— И съвсем скоро мога да се науча да ходя на тях!
В продължение на няколко секунди Естер не каза нищо. После очите й се свиха проницателно и тя изрече:
— Тогава ми изпей нещо!
Така Сафийе изпя една от приспивните песнички, на които я бе научила майка й. Гласът й не беше силен, но беше нисък и чист — глас, който, чут веднъж, никога не можеше да бъде забравен и който, макар че тогава тя не го знаеше, щеше да промени живота й завинаги.
Когато Естер Нази започна бизнеса си, имаше такива, които казваха, че тя се намира твърде далече от големите центрове за търговия с роби в Константинопол и Александрия, за да бъде удобен партньор. Но с женската си интуиция и с острия си бизнес нюх Естер бе пределно наясно с какво се е захванала, така че съвсем скоро предприятието й на брега на езерото в Скутари се прочу като удобна междинна станция. Търговците, които нямаха желание да предприемат дългото и несигурно морско пътешествие до Константинопол, й караха най-доброто от стоката си, за което тя плащаше щедро, защото знаеше, че когато приключи с обучението им, тези груби планински момичета, тези невежи рибарски дъщери ще струват петдесет пъти повече в бедестени из цялата Османска империя. А не след дълго по-проницателните търговци от столицата, онези, които специализираха в доставката на висококачествени роби и наложници за имперските хареми, прецениха, че си струва да изминават дългия път до Скутари веднъж или два пъти годишно, където можеха да купят изящните творения на Естер за по-малко от половината от цената, която биха дали в Константинопол.
Естер Нази държа Сафийе при себе си в продължение на година. През това време през огромната й къща минаха около дузина други момичета на възраст между шест и тринайсет години, които тя купуваше и продаваше, както бе правила вече няколко десетилетия, чрез поредица от търговци, които вършеха занаята си по протежение на уханните и опасани с борове брегове на Адриатическо море.