— Дефект, в някое от моите момичета? — възкликна Естер и се усмихна благосклонно, забивайки зъби в един от любимите си сладкиши с рози. — Мисля, че ме познавате достатъчно, за да си помислите подобно нещо.
— Значи е твърде стара?
— Ха, ха, ха! — Естер облиза финия захарен прах от пръстите си. Черните й византийски очи проблеснаха изпепеляващо.
— Може ли поне да я зърна за миг?
— Не!
И независимо от неговите аргументи Естер не му позволи да види Сафийе, нито дори да я чуе отново да пее, повтаряйки, че тя не е за продан.
От този момент нататък който и търговец да дойдеше на гости, Естер следваше същата стратегия. Скриваше Сафийе зад паравана, за да я чуят, но да не могат да я видят, и настояваше, че тя не е за продан. Колкото повече се разпространяваше слухът за тази мистерия, толкова повече нарастваше славата на Сафийе. Правеха се какви ли не предположения — че тя е венецианска принцеса, че е незаконна дъщеря на папата, че е дори дете на Естер Нази.
Изминаха шест месеца и Юсуф бей пристигна за лятната си визита. Завари Естер Нази по-пълна от всякога, със сиви кичури, изпъстрили някога гарвановочерните й къдрици.
— Е, синьора Естер ефенди, вече готова ли сте да ми продавате?
Натъпквайки парче меден сладкиш между устните си, Естер настани огромното си туловище удобно сред възглавничките на дивана и отсече:
— Не, все още не!
Търговецът се загледа известно време мълчаливо в нея, а после отбеляза:
— Ако ми позволите едно мнение, вие сте наредили толкова умно нещата, че всеки от нас би купил тази гледка невиждана за десеторно повече, отколкото вие сте дали за нея. Знаете, че в нашия бизнес вие се радвате на голяма почит, синьора. Но не смятате ли, че на един етап всички ние ще се отегчим от тази игра?
Избирайки си следващия сладкиш, Естер спокойно отвърна:
— Повярвайте ми, Юсуф бей, отлично знам какво правя! — облиза захарта от пръстите си. — Ще видите, че чакането си е струвало!
— Значи в крайна сметка ще я продадете, така ли?
Естер се загледа замислено в него, накрая заяви:
— Това е награда, за която си струва да се чака. Вие какво можете да ми предложите в замяна?
— Новият млад принц в Маниса.
— Какво за него?
— Султан Сюлейман остарява и надали ще изтрае още много години. За сина му Селим, който е негов наследник, се говори, че е пияница, но Сюлейман има внук от Селим, за когото се твърди, че е много приятен и достоен принц. И въпреки че внукът е все още много млад, наскоро е бил назначен за губернатор на провинция Маниса. В Константинопол на това се гледа като на знак за върховно благоволение, но от голямо политическо значение, поради което се смята, че именно този принц — казва се Мурад — ще бъде избран да наследи баща си.
Юсуф бей отпи глътка кафе и продължи:
— Мурад е все още млад, но не толкова млад, че да не разполага със собствено домакинство в Маниса. Братовчедка му принцеса Хумашах изпрати при мен своята кира с молба да й намеря подходящи робини — наложници от възможно най-високо качество, — които да поднесе като дар на своя братовчед — кратка пауза. — Та смятам, че принцесата би била много благодарна, ако й изпратите това момиче — отново отпи от кафето си. — На колко години е тя?
— На тринайсет.
— Принцът е на шестнайсет.
Естер Нази обмисли предложението на Юсуф бей за излишно дълго, според него, време. Накрая изрече:
— Не мога да не призная, че напоследък момичето започва да става неспокойно. И, между нас казано, съмнявам се, че мога да я науча на нещо повече от онова, което съм й дала досега.
— Има ли вече цикъл?
— Вече шест месеца.
— И сте я научили на всичко…
— Много добре знае как да достави радост на един мъж, ако това имате предвид — махна небрежно с ръка Естер. — Лично съм я обучавала. И ако позволите сега на мен едно мнение, вие, търговците, имате много груба представа за всичко това!
— Значи е красива, така ли?
— Красива ли? О, Юсуф бей, приятелю — изрече тя и се приведе към него, а търговецът видя как от очите на Естер Нази падат две сълзи с размерите и матирания блясък на перли, — красива е като вълшебница!
И както винаги си бе знаела, че ще направи, Естер продаде Сафийе с красивия глас на Юсуф бей за триста дуката — над десет пъти повече от онова, което бе платила за нея. А в Константинопол Юсуф бей я продаде за отново десеторно повече от това на принцеса Хумашах, която бързо разбра, че парите й са си стрували.