Гюлай хасеки направи кратка пауза, след което продължи:
— Със значителното си богатство тя вече можеше да си позволи да прави много подаръци, но стана небрежна спрямо хората, които я виждаха да го прави. Много жени от харема, дори старшите, лоялни на валиде султан, започнаха да я ухажват. Мислеха си, че ако султанът определеше за свой наследник сина на Хандан, тя щеше да бъде следващата валиде. Лошото обаче бе, че Хандан си мислеше същите неща. Постепенно около нея се събра цяла дворцова фракция и всички усещаха влиянието й — Гюлай бързо се извърна и погледна към двореца, като че ли темата все още я плашеше. — Надали аз трябва да ти казвам какво беше тогава. Ситуацията стана много опасна!
— За Сафийе султан ли?
— За валиде? — разсмя се хасеки и стисна лекичко ръката на Силия. Малките златни дискове, пришити към шапчицата й, звъннаха, подети от морския бриз. — Не, мило момиче, не за валиде. Стана опасна за Хандан, разбира се. Сафийе султан не се интересува коя спи в леглото на сина й, но що се отнася до властта, от нея тя никога няма да се откаже! Никога! Говори се, че когато тя била хасеки в дните на стария султан, се борила със зъби и нокти с валиде Нурбану. Но както добре се знае, в този дворец валиде султан е тази, която държи големите козове.
Настъпи пауза, след което Силия промърмори:
— Но вие също имате син, хасеки султан!
— Да, така е. И той има еднакво право с всички останали да претендира за трона. А аз трябва да сторя всичко по силите си, за да го опазя. Защото, както се досещаш, видях какво сториха с Хандан… — приведе се към Силия, докато устните й не се озоваха на сантиметри от лицето на момичето, така че Силия усети аромата на жасмин и смирна, който се носеше от кожата й. — Запомни следното, кадън: да бъдеш хасеки изобщо не е защита от тях!
— Какво искате да кажете с това „тях“? — попита, изведнъж изнемощяла Силия, притискайки стомаха си. Болката отново се беше завърнала.
— Валиде султан има шпиони навсякъде, както в двореца, така и извън него, и често на най-неочаквани места. Посветила е целия си живот на трупането им. Изградила си е мрежа, мрежа на лоялността, в която е събрала хора, готови при най-малкия знак да свършат някаква работа в нейно име. Например онази стара еврейка, нейната кира…
— Имате предвид Есперанца Малхи?
— Точно така, Малхи. Познаваш ли я?
— Появи се в стаята ми даже тази сутрин — промърмори Силия и се помести нервно върху възглавниците. — Но мисля, че не ме видя.
Дали да се довери на хасеки и да й разкаже какво се бе случило после? Доскоро й се бе струвало, че хасеки е последният човек харема, който би й помогнал, но сега вече виждаше, че тя е твърде искрена и много уязвима. Сигурно може да й се довери, нали?
В крайна сметка заговори самата Гюлай:
— И остави цветен пясък, нали?
— Да — прошепна Силия и се втренчи уплашено в нея. — Но вие откъде знаете? Какво означава това?
— Не бъди толкова уплашена! Това надали е нещо, което би ти навредило — поне засега!
„Засега ли?!“ — разтуптя се сърцето на Силия.
— Приятелката ми Анета също беше там. И тя смята, че това е някаква магия.
— Магия ли?! — възкликна хасеки и се разсмя тихичко. — Да, знам, че тя прилича на вещица, но не, това не е магия. По-скоро е талисман против уроки. Виж, като този! — и вдигна китката си, за да покаже красива сребърна гривна, от която висяха няколко малки диска от синьо стъкло. — Ние носим такива талисмани за късмет. И за защита. Не разбираш ли? Те имат нужда от теб — или поне за момента! Малхи е творение на валиде и не би сторила нищо, с което да ти причини зло. Но едно е сигурно — допълни и огледа внимателно Силия, — трябва да бъдеш много внимателна! Те вече те наблюдават, бъди сигурна!
С тези думи хасеки се отпусна отново назад на възглавниците, като че ли говоренето е било твърде голямо усилие за нея.
— Това ли искахте да ми кажете?
Гюлай поклати глава и след малко продължи:
— Есперанца не е човекът, от когото трябва да се пазиш. — Тук заговори доста по-бързо: — Има други, други хора, които са много по-опасни. Хандан го знаеше, но не се съобрази с това. Чувала ли си някога за Славеите?