„Но това е абсурдно! — прошепна отново онзи досаден глас в нея. — Той е напълно непознат!“ А другият глас в нея просто подметна: „Че какво от това? И без това повече няма да го видя“.
За един дълъг, сюрреалистичен миг тя знаеше, че той знае, че тя знае, че той я наблюдава. А после, изведнъж, на Елизабет й писна. Лапна последната хапка от баклавата и, без да се обръща назад, грабна чантата си и пое надолу по хълма.
Деветнайсета глава
Константинопол
2 септември 1599 година, през нощта
Когато приготвяха Силия за втори път да се срещне със султана, вече нямаше карийе Лала, която да я упои, нямаше опиум, който да замъгли ума й, да блокира спомените й или да помогне на сладката й плът — изложена на показ подобно на захарните произведения на Карю — да забрави за униженията, изсипвани отгоре й.
Беше ли утеха фактът, че не е сама?
Както и преди, тя бе отведена с всички церемонии в покоите на султана. Само че този път с нея имаше и друга, друга, която също беше гьозде. Двете заедно, с ароматизираните си бедра и неоформени гърди, минаха заедно с придружителите си през двора на валиде султан, за да се срещнат отново с групата на евнусите.
Силия измина заедно с процесията целия път по Златния коридор до покоите на султана, но там я очакваше нова изненада. Този път не останаха в самата спалня, но бяха отведени до нея в малка съседна стаичка, от която се излизаше, както предположи Силия, в частната градина на султана. Двама евнуси вървяха напред с някакъв голям предмет — ниска масичка или платформа, която поставиха в центъра на стаята, а след това покриха бавно с килим.
Начело на главната процесия вървеше заместникът на главния черен евнух — Сюлейман ага. Докато предишния път в упоеното си състояние Силия не видя почти нищо, а след това помнеше още по-малко, този път беше в състояние на изострено съзнание. Дори по стандартите на дворцовите евнуси Сюлейман ага, с неговото грозно лице и висящ корем, беше истинска гротеска. Тя забеляза как, докато сваляше ризата от раменете й, очите му се плъзнаха по голите й гърди, усети меките му и влажни като сурово тесто ръце върху раменете си. Бузите му бяха някак си едновременно издути и хлътнали, без косъмче, като на бебе. Устата му висеше отпуснато, разкривайки неестествено розови венци и език. Беше толкова близо до него, че тя можеше да го надуши — да усети вонята на стара кожа и смрадта от наскоро ядено месо. Силия усети, че устата й се изпълва с горчива слюнка от отвращение.
Двете момичета бяха подредени една до друга на платформата, а после, след една нагла инструкция да не мърдат от мястото си, Сюлейман ага и евнусите изчезнаха и те останаха сами.
Първоначално Силия не позна съществото, което седеше голо до нея. Момичето беше слабо и определено кльощаво в сравнение с добре гледаното тяло на Силия, с дребно, издължено лице и високите скули на черкезка, но, както забеляза Силия с изненада, изобщо не беше красива. Лицето й беше агресивно обикновено, кожата й — груба и толкова бледа, че сякаш цветът е бил изсмукан със сила от нея, подобно на растение, което е расло в изба или между камъни. Единственото интересно нещо в нея бяха очите й. Бяха бледокафяви, но толкова бледи, че бяха почти златисти, обрамчени с пясъчноруси мигли.
Когато тя видя, че Силия я гледа втренчено, очите й се свиха подозрително и тя подхвърли:
— Какво си ме зяпнала?
Тонът й беше толкова нагъл, че Силия го усети като плесница. А после си спомни.
— Хей, почакай! Знам къде съм те виждала преди! — извика. — Беше този следобед, с хасеки султан! Ти си една от прислужниците на Гюлай хасеки, една от онези, които ни донесоха плодове! — как би могла да забрави това лице? В това момиче имаше нещо особено, нещо неоформено, нещо животинско, което бе накарало Силия още тогава да потръпне от ужас.
— Е, но вече не съм нейна прислужница!
— Искаш да кажеш, че вече не си прислужница на хасеки султан! — поправи я хладно Силия.
В продължение на няколко секунди момичето се вторачи в Силия със златистите си, нахални очи. Накрая сви рамене и отсече:
— Онази глупачка! — и толкова.
За миг Силия бе твърде слисана, за да каже каквото и да е. В харема се държеше толкова много на изисканото поведение и изящния език, че макар и от няколко месеца тук, тя се бе научила да гледа на всяко отклонение от безмилостните правила на учтивостта, дори в по-неформални ситуации, като на шокиращо нарушение на етикета.