Въпреки че вечерта й се бе сторила доста топла, в малката стаичка изведнъж беше станало много хладно, почти студено. Усети, че потреперва. Загледа се под арката към спалнята на султана, но там всичко си беше така, както преди — осветената от свещи стая беше тиха, по тавана пълзяха странни сенки.
— Изглеждаш различно — рече по едно време на момичето.
— О, така ли? — изсумтя саркастично тя. — Ти също.
Този път тя дори не си направи труда да погледне към Силия, а просто изви гръб в дъга, очевидно напълно свикнала с голотата си.
— Как ти е името?
— Съвсем скоро ще разбереш.
— Аз съм Кая. За теб — Кая кадън — продължи с равен тон Силия, без да сваля очи от момичето. А после попита: — На колко си години? Тринайсет? Четиринайсет?
— Откъде да знам? — сви рамене то. — Във всеки случай съм по-млада от хасеки, но пък и тя вече е стара, на повече от двайсет е. По-млада съм и от теб, между другото. Точно такива ги обича той, нали? Млада плът.
— Може би — отбеляза Силия, все така загледана замислено в нея. — А може би не.
Обгърна с ръце тялото си, опитвайки се да се стопли. Бедрата й и въобще целите й крака бяха замръзнали.
— Но защо е толкова студено тук? — извика и шляпна раменете си, които бяха започнали да посиняват.
— Искаш да кажеш, че не си забелязала? — момичето продължаваше да извива гръб, напред-назад, напред-назад, като цирков артист, подготвящ се за номера си.
— Какво да съм забелязала?
— На какво сме седнали.
Силия пъхна ръка под килима, но веднага я измъкна, сякаш се беше опарила.
— Лед! Господи, та ние седим върху леден блок!
Забелязвайки изражението на Силия, момичето се усмихна за първи път, което донякъде оживи дребното й животинско личице.
— Е, госпожице Голяма работа, ти май наистина не знаеш, а? Аз може и да не съм хубава като теб, но той все пак няма да гледа лицето ми, нали? — и изгледа Силия с неприкрита злоба. — Погледни ме! Виждаш ли? Кожа, бяла кожа! — приведе се към Силия и следващите й думи прозвучаха като съскане: — Колкото по-студена, толкова по-бяла! Защото точно това харесва той!
„Естествено! — каза си Силия. — Как можах да не забележа!“ Под светлината на свещите кожата на момичето светеше ослепително, със синкавобялото на снега. Силия сведе очи към собственото си голо тяло. Беше й толкова студено, че кожата й бе станала почти прозрачна. Забеляза сините вени по гърдите си, по вътрешностите на бедрата си, по целите си крака. Разбира се.
— Значи затова съм била избрана! — възкликна на глас. — Хасеки също!
— Е, да. Валиде пробва с теб, но от теб не ставаше нищо. Всички чухме за опиума — допълни момичето и се изсмя, но смехът й беше по-скоро като цвилене на кон.
— Как така сте чули за това?
— Просто така — сви рамене момичето. — Всички чухме. Това е.
— Всички вие? Не мисля! — отсече Силия и впи сурово очи в момичето. Може би беше от студа, но установи, че вече мислеше съвсем ясно. — Смятам, че имаш предвид себе си. И че ти знаеш нещо, което не трябва да знаеш!
Още едно изцвилване, но този път пясъчните й мигли потрепнаха.
— Кой казва, че не трябва да знам?
— Как би могъл един слуга изобщо да знае такива работи?! Кажи ми веднага, карийе! — отсече рязко Силия.
— Сети се сама!
— Не се тревожи, ще се сетя! — Силия погледна ръцете си. Трепереше, но по-скоро от гняв, отколкото от студ.
— Май си студена, Кая кадън.
— Да, но не колкото теб!
Силия забеляза със задоволство, че устните на момичето бяха почти сини. Беше спряла да извива гърба си и сега бе прегърнала коленете си с ръце. Цялото й тяло се бе напрегнало да се опита да спре треперенето.
— Но той скоро ще дойде и когато дойде, ще предпочете мен! — отсече момичето.
— Откъде си толкова сигурна? — Силия вече стискаше зъби, за да не им позволи да тракат.
— Защото знам какво да правя. Гледала съм го с онази глупачка Гюлай! — изрече момичето и изгледа победоносно Силия. — Слушай, вече са пред вратата!
А после, докато Силия я гледаше, малката грозница разтвори крака, още по-безсрамно разтвори гладко избръснатите си срамни устни и пъхна пръсти вътре. Бавно и внимателно извади оттам малък предмет. Предметът беше кръгъл и черен, със същия размер и форма като таблетките опиум, които Силия беше взела.