Разкъсвана между любопитството и страха, тя затвори очи, а после побърза да ги отвори. Какво би трябвало да прави сега? Какво се очакваше от нея — да стои или да си излезе? Видя го как сваля ръката на Ханза от гърдата й. Момичето се опита да го спре, като го пляскаше и дращеше, но той я сграбчи за ръката и стисна здраво, приковавайки я към себе си, докато с навлажнения си пръст започна бавно да кръжи около зърното й.
Ханза въздъхна и се люшна към него, отпускайки се покорно на гърдите му. Той се приведе, за да целуне врата й, но после се поколеба и подуши мястото зад ухото й.
— Ела веднага в другата спалня! — изрече с внезапно одрезгавял глас. — Ти също, Сънливке — направи знак на Силия. — И вземи се покрий с нещо, защото ще настинеш!
Значи той в крайна сметка я помнеше. Тя усети как ръката му я докосва нежно по бузата. Пръстите му бяха меки и от тях се носеше аромат на смирна.
Леглото на султана беше точно такова, каквото го помнеше Силия — диван с балдахин, покрит с драперии, дамаски и кадифета, със завивки, бродирани със сребро и златни лалета, повечето от тях обшити с кожи. Под светлината на свещите цветовете им проблясваха като ята насекоми. Останалата част от стаята, включително огромният, приличащ на катедрала купол над главите им, тънеше в мрак.
Силия метна една от кожените завивки върху раменете си и приклекна в долната част на леглото. Без да бъде молена, Ханза се опъна в средата на дивана. И тя също грабна една от кожените завивки и я метна с наслада на раменете си, потривайки бузи в кожата. Изглеждаше напълно в свои води, без капчица страх.
— Е, малка Ханза, готова ли си за мен?
Той вече беше коленичил на леглото пред нея. Момичето придърпа завивката по-плътно върху раменете си и го изгледа с присвити очи. А после, бавно и целенасочено, поклати глава.
— Не, султане мой!
— Смееш да откажеш на своя султан? — и за огромно изумление на Силия той пак се засмя, сякаш беше доволен от отговора й. После, с нетърпеливо движение, свали робата от раменете си. — Е, ще видим тая работа! — и се престори, че се приближава към нея, но тя отново се отдръпна назад. Той се хвърли отгоре й и докато тя се гърчеше, той я сграбчи за глезена и я дръпна грубо към себе си.
— Не толкова бързо! — изрече тя, докато той грухтеше от усилието. Звук на голям мъж. Като диво прасе, подгонило трюфел.
Силия гледаше, докато султанът обърна с усилия Ханза по гръб, приковавайки едната й ръка над главата й. Тя продължи да се бори, да се хвърля, замахна към него, издраска лицето му с нокти, докато той не прикова и другата й ръка. Приклещена в капан, тя надигна белия си врат към него и изведнъж застина. И двамата дишаха тежко, а той се бе вторачил в лицето й. Силия го видя как застива, плъзгайки нос по врата и устните й, като че ли искаше още веднъж да вдиша парфюма й, тайните сокове, които бяха засъхнали там.
— Да не би да са ти дали нещо?
Тя поклати глава.
— Наистина ли? — Силия го видя как прокарва пръст по гърлото й. Ханза не отговори. Вместо това внезапно надигна глава и облиза устата му с език.
Той се засмя тихичко.
— Значи си готова за мен, а? — гласът му беше станал много нисък. — Няма да боли… поне не много.
— Не! — в последен опит за измъкване Ханза продължи театъра с дърпането, но той беше твърде силен за нея. И тя се отпусна под него с въздишка.
Силия се стегна и стомахът й се сви при мисълта за онова, което предстоеше.
— Е, ако искаш да взема нея, а? — и султанът кимна по посока на Силия, която продължаваше да седи на колене в края на леглото.
— Не, султане мой — поклати глава Ханза. Ридание или усмивка бе онова, което Силия усети в гласа й? — Вземи мен!
После хвана ръката му и я пъхна между краката си, насочвайки пръстите му към вагината си, където той започна да я гали, а тя — да стене и да се гърчи.
С ново изгрухтяване той проникна в нея. Всичко свърши много бързо. Силия чу как Ханза извиква, а само няколко секунди по-късно султанът слезе от нея.
Облече робата си.
— Чакайте тук! — инструктира и двете. — Евнусите скоро ще дойдат, за да ви ескортират — и потупа разсеяно Ханза по рамото. — Ти ми достави удоволствие, малка Ханза. Агата ще те запише в книгата.
А после, без да поглежда назад, изчезна.
Силия продължаваше да си седи все така на колене в долната част на леглото. Тогава Ханза се обърна към нея: