— Знаеш, че мога.
— Не беше нещо, което ми е казала.
— Тогава какво? Това изражение на лицето ти започва да ме притеснява!
— Даде ми това! — и от джоба си Силия извади ключ.
— За какво е? — размърда се притеснено под завивките Анета.
— За Портата на птичарника. Това е една от старите порти, която извежда от крилото на харема в Третия двор. Напоследък почти не се използва. Хасеки султан ми каза, че английските майстори са били оставени да сглобят подаръка за султана точно зад тази порта, а и аз самата съм ги чувала да работят. Така че, нали схващаш, ако просто мога да…
— Откъде е знаела? — прекъсна я отново и този път напълно безцеремонно Анета.
— Коя, хасеки ли?
— Не хасеки, естествено. Ханза! Ти запита ли се изобщо откъде Ханза е знаела, че ти проявяваш интерес към Портата на птичарника?
— Нямам представа. Сигурно е подслушвала, когато Гюлай ми каза за английските търговци — сви рамене Силия. — Не знам и не ме интересува!
— А би трябвало да те интересува! — простена Анета, чието чело отново се обля в пот. — Не виждаш ли? Те са по следите ти, тоест по нашите следи!
— Какво искаш да кажеш? — смотолеви Силия.
— Искам да кажа, че са се досетили за връзката ти със захарния кораб!
— Глупости! Ако са мислели, че аз имам нещо общо с него, досега все някой щеше да ми каже!
— Но точно в това е въпросът, не разбираш ли? — очите на Анета се превърнаха в тъмни кухини. — Точно така правят нещата тук! — очите й се стрелнаха към вратата. — Наблюдават! Наблюдават и чакат!
— Чакат какво?
— Чакат теб. Да направиш грешна стъпка!
— Може, но не ми пука! — отвърна безразсъдно Силия. — Това е моят шанс, а друг няма да имам! Не разбираш ли? — очите й се напълниха със сълзи. — Те са тук, всеки ден, само че от другата страна на портата!
— Не, не трябва да го правиш! — отсече остро Анета.
— Но защо да не го правя?
— Просто не трябва, това е. Моля те! Ще убият и двете ни! Не трябва да правиш нищо, което ще те свърже с английските търговци!
В продължение на няколко дълги секунди двете момичета просто стояха и се гледаха.
Постепенно гърдите на Силия се изпълниха с лошо предчувствие.
— Какво не е наред, Анета? — попита бавно.
— Аз не съм наред! — изхлипа Анета, обърна се на другата страна и затвори очи. — Онази жена, онази вещица, тя ме е омагьосала, не виждаш ли?
— Не бъди глупачка! Знаеш, че не е вярно! — изсъска Силия и нетърпеливо разтърси рамото й. — Тя просто те е уплашила, нищо повече. Ако продължаваш така, може би наистина ще се разболееш!
— Но не виждаш ли? — в ъгълчетата на устата й избиха капчици пяна. — Аз наистина съм болна!
Може би беше вярно. Кожата й бе станала пепелява и имаше някакъв мазен блясък. Това напомняше нещо на Силия и едва сега тя се сети какво.
— Виждала съм те в такова състояние и преди, нали? Точно след като откриха главния черен евнух — рече. — Когато го откриха, ти плака. Тогава не те разбрах. Но сега виждам, че ти не си болна, Анета, а си много уплашена!
— Не е вярно!
— От какво си уплашена?
— Не мога да ти кажа!
— Напротив, можеш! — тонът на Силия стана умолителен. — И трябва да ми кажеш!
— Не мога! Ще ме намразиш!
— Не бъди глупава! Хайде, нямаме много време! Всеки момент ще дойдат за мен!
— Съжалявам, всичко е по моя вина! — от очите на Анета рукнаха сълзи. — И това наистина е уроки! Ти не разбираш! — в гласа й вече се усещаше истерична нотка. — Така те ме наказват!
— Да, права си, не разбирам — поклати грубо глава Силия. — Как така те наказват? Аз съм тази, която шпионират! Защо някой ще иска да прави подобно нещо на теб?
— Защото бях там!
Отвън два гълъба, които кълвяха семена из двора, се вдигнаха уплашено и крилете им изсвистяха в неподвижния въздух.
— Била си там?
— Да! Бях там, когато главният черен евнух беше отровен! — гласът на Анета се превърна в едва доловим шепот. — Те не ме видяха. Мислеха си, че е котката. Те не ме видяха — преглътна уплашено, — обаче той ме видя!
Главата на Силия се завъртя. Значи ето защо Анета се разтревожи толкова много, когато го откриха. В това поне вече имаше някакъв смисъл. Но какво, за бога, е правила там? Значи болно е не тялото на Анета, а умът й. Ужасът й от Хасан ага е толкова голям, че самата тя е започнала да вехне.