Освен нея самата имаше само още един човек, който не беше напълно погълнат от номерата на акробатичната трупа. Ханза зяпаше единствено султана. Или поне така си помисли първоначално Силия. След това осъзна, че Ханза не гледа султана. Гледа хасеки.
Ханза се бе вторачила толкова настървено в Гюлай хасеки, че Силия се зачуди как е възможно фаворитката да не усеща силата на тези странни бледи очи върху себе си. Дори и да я усещаше обаче, тя не даваше никакъв знак. Гюлай гледаше представлението толкова съсредоточено, колкото и останалите — или поне така изглеждаше. След няколко секунди наблюдение обаче Силия забеляза, че от време на време погледът й пробягва към дивана на валиде, а после отново се връща, като че ли търси някого.
— Изглежда добре, не мислиш ли? — не можа да устои Силия да не прошепне на Ханза. — Имам предвид хасеки.
— Но какво прави все още тук? — изписка тихичко Ханза и от устата й излезе някакъв странен котешки звук. Изглеждаше обзета от някакво силно чувство — ярост, разочарование? Беше трудно да се каже.
— Че къде другаде да бъде? — подметна Силия, наслаждавайки се на нещастието на момичето. В крайна сметка ключът вече беше у нея и Ханза не можеше да й стори нищичко. — Да не си мислиш, че там трябва да седиш ти? Ако си въобразяваш това, значи си глупачка, че и по-лошо от глупачка!
Ала Ханза не отвърна нищичко.
Великанката с червена лента на главата излезе сама на сцената. Около нея имаше множество предмети — голямо гърне от вида, в който съхраняваха масло, няколко дебели цепеници, редица гюлета с различни размери, някои от тях вързани на вериги. След като завърза кожени ленти около китките си, а след това и дебела кожена броня около кръста си, тя започна да жонглира с цепениците, балансирайки ги на главата си, после на челото си, след това на брадичката си и накрая на зъбите си.
Султанът се приведе, за да каже нещо на хасеки, което я накара да се обърне към него с усмивка. „Но как въобще го понася?“ — запита се Силия. Въпреки скъпоценните камъни и блестящите си одежди от разстояние той изглеждаше съвсем обикновен мъж, със сипаничава кожа, дълга руса брада и дебел корем. Ханза до нея потрепери.
Силната жена вече жонглираше с две гюлета, вдигайки ги във въздуха с ръце, набръчкани и мазолести като стара кожа. Капчици пот от челото й полетяха във въздуха — Силия ги видя как проблясват под пламъците на свещите. Султанът отново се наведе към хасеки и този път й поднесе една от червените рози, които бяха оставени в краката му. Другата изпрати на майка си, валиде султан. Силия зачака реакцията на Ханза, но такава нямаше. Минаха още няколко минути, докато тя осъзнае, че мястото до нея е празно. Ханза беше изчезнала.
— Къде отиде тя? — извърна се деликатно Силия към Гюлбахар, която стоеше точно зад нея.
— Ханза ли? Не знам — прошепна прислужницата. — Излезе преди няколко минути. И още по-добре, бих казала. Заради нея обаче се надявам валиде да не я е видяла!
Силия постави ръка на врата си — едва дишаше.
— Добре ли си, кадън! — сложи ръка Гюлбахар на рамото на Силия. — Изглеждаш странно.
— Добре съм. Просто… тук стана малко горещо, това е — отговори Силия, опитвайки се да овладее дишането си. А после, преди да успее да се спре, изтърси: — Имам лошо предчувствие за тази особа, Гюлбахар.
— За тази дребна змия в тревата ли? — присви презрително устни главната прислужница на валиде. — Не се притеснявай! Всички имаме лошо предчувствие за нея!
— Но това е повече от предчувствие — допълни Силия и се огледа, опитвайки се да отгатне накъде ли е заминала Ханза. — Намислила е нещо, Гюлбахар, помни ми думата!
— Че какво толкова може да направи? — сви презрително рамене Гюлбахар. — Ако питаш мен, вече е достатъчно загазила само с напускането си без разрешение. Тя се ужасява от валиде — знам го, защото съм ги виждала заедно — Гюлбахар се изсмя тихичко. — Като заек и змия са. Не се тревожи, няма да посмее да стори нищичко! Просто се наслаждавай на представлението, Кая!
Валиде султан. Ама разбира се! Вероятно тя е ключът към всичко това, нали? Някой със сигурност бе напълнил главата на Ханза с идеи за това колко лесно би било да измести хасеки в очите на султана — идеи, които на всяка друга жена биха прозвучали напълно абсурдно. Пък и кой друг би могъл да бъде толкова убедителен? „Би трябвало да се сетя по-рано — помисли си Силия. — В крайна сметка тя опита същото и с мен, при това само преди няколко дена!“