Извърна поглед към валиде и за пореден път се изненада колко дребна беше всъщност. Сафийе султан седеше на дивана си, наместила елегантното си тяло между възглавниците, пъхнала единия си крак под него, подпряла брадичка на едната си ръка. Робата, която носеше тази вечер, беше от най-пищната червена дамаска със златно бродирана горна част. Бижутата й бяха неизброими, дългата й коса беше сплетена със златни верижки, от които висяха перли. Колко ослепителна беше тя! И колко опасна! Достоен съперник на Ханза.
В ръката си Сафийе султан държеше розата, която султанът й беше изпратил — мускусна роза, толкова тъмночервена, че беше почти черна — и я въртеше между пръстите си. Подобно на всички останали и тя наблюдаваше с интерес акробатичната трупа, като от време на време се обръщаше към дъщеря си, принцеса Фатма, която седеше до нея. От време на време се привеждаше, за да помирише розата. Поведението й беше безгрижно, но в нея имаше нещо, което… Силия се опита да открие подходящата дума. Концентрирана? Наблюдателна? „Ти все още ни наблюдаваш — помисли си Силия. — Всяка една от нас, дори сега.“ Какво й беше казала Анета? Наблюдават и чакат, точно това правят тук. И тогава Силия осъзна, че валиде е очаквала Ханза да излезе.
Великанката беше приключила с номерата си и мястото й в центъра на залата бе заето от друг член на трупата, който не се бе появявал до този момент — жена с гробовно лице, покрито с бял тебешир като някой Пиеро. За разлика от останалите тази жена не носеше панталони, а чудата роба, изработена от материя на ярки ивици, с обемна пола и ръкави. Всеки шев бе допълнен със сребърни пайети. Когато вървеше, все едно се плъзгаше на колела по пода.
Навън вече беше паднал мрак и лампите бяха запалени. Празничната атмосфера, създадена от акробатите и силната жена, бе заменена от тягостно мълчание. В тишината белоликата, подобна на Пиеро жена, обикаляше бавно залата. Робата й проблясваше, сякаш бе направена от лед. И докато се движеше, след нея се материализираха като по чудо разни предмети: пера, цветя и плодове — нарове, смокини и ябълки. Излизаха от гънките на робата й, иззад ушите й и от ръкавите й. От всяка от прислужниците на валиде тя взе по една бродирана кърпичка, набутвайки ги една по една в свития си юмрук, след което ги измъкна, но вече магически завързани с една дълга копринена верига. Иззад ухото на една от малките принцеси извади две яйца, които хвърли във въздуха и ги накара да изчезнат, а след това да се материализират отново в скута на най-малкото дете, но под формата на две писукащи пиленца. Покланяйки се ниско пред султана, магьосницата насочи поглед към Гюлай хасеки, която седеше до него на възглавничката си. Султанът даде позволението си и хасеки се изправи на крака и пристъпи в центъра на залата. Музикантите, които до този момент бяха мълчали, изведнъж избухнаха в хорово изпълнение. Тържествено биене на барабан и всички видяха как вратите откъм страната на харема се отварят. Всички се обърнаха в очакване към тях, но не се случи нищо — очевидно това не беше част от номера. И кой друг да се втурне изведнъж пред тях, освен малката Ханза.
Ханза, с накривена шапчица и бледо като смъртта лице. В ръката си държеше някакво пакетче.
— Вижте! — извика и вдигна пакетчето. — Гюлай хасеки е! Тя го е сторила!
Мъртвешка тишина обгърна залата. Хасеки пребледня, но остана неподвижна до белоликата магьосница. Силия я видя как се присяга към гривната си със сините маниста — нейният талисман, като че ли тя би могла по някакъв начин да я защити. Сафийе султан вече също се бе изправила, но стоеше на място.
Когато Ханза си даде сметка, че всички гледат към нея, изведнъж стана напълно обзета от паника. Разтърси пакетчето и от него изпадна нещо и се приземи тихо на пода. Тя го вдигна — листче хартия със символи и числа, написани със синьо и златно мастило.
— Виждате ли? Хороскоп! Аз го открих! Беше скрит в стаята й!
Все така гробна тишина.
— Не искате ли да знаете на кого е този хороскоп? На него е! — и посочи към Хасан ага. — За главния черен евнух! Това е магия, дяволска работа! Хасеки е искала да знае кога той ще умре… — гласът на Ханза, неестествено писклив, отекваше в безмълвната зала. В ъгълчетата на устните й се появиха капчици слюнка. — Не разбирате ли? Тя е човекът, който се е опитал да го убие!
И тогава, сякаш отникъде, се чу звук от тичащи крака, после удари на метал в камък. Евнусите тичаха към залата с извадени ятагани. Но за кого идваха — за Ханза или за Гюлай? В залата изригна суматоха. Всички крещяха едновременно, децата и някои от по-малките къзлар пищяха и виеха. И в центъра на този хаос Силия видя как Ханза пада на земята. Първоначално си помисли, че момичето просто е припаднало, но после видя, че беше изпаднало в някакъв пристъп. Устните й бяха станали сини, очите й се въртяха така, че се виждаше само бялото в тях, кльощавото й тяло се гърчеше и въртеше по покрития с плочки под.