Даже старшите господарки, които обикновено толкова внимаваха за достойнството си, скочиха на крака и се развикаха:
— Вижте! Погледнете я! Обладана е от демон!
Гигантската няма господарка на прическата, истинска негърка великанка, по-висока и с по-широки рамене и от султанските стражи с алебардите, започна да пищи и да сочи към гърчещото се момиче, а от лишената й от език уста излизаха нечленоразделни звуци. Вече всички бяха на крака — движеха се, сочеха, бягаха. Пред замаяния поглед на Силия залата се превърна във вихрено меле от кожи и коприна.
Елитът на гвардията от евнуси огради веднага султана и го ескортира навън. Останалите наобиколиха Ханза и я вдигнаха, за да я изведат от залата, но им беше много трудно да я задържат и няколко пъти тя се изплъзна от ръцете им, падайки върху плочките на пода. По едно време главата й се удари в мраморния под и се чу смразяващо пукване. И към слюнката в ъгълчетата на устата й се прибави кръв.
Паниката в Голямата зала беше заразителна. Силия усети, че започва да обхваща и нея. Пред очите й управителката на харема бе скочила на крака и се опитваше да въдвори ред с крясъци, но никой не я чуваше заради шума. На Силия й се прииска да избяга, но краката й отказаха да се задвижат. „Не бягай! Помисли!“ — изрече един глас в главата й. И изведнъж тя се успокои. Насред бурята от побеснели жени Силия остана спокойна и неподвижна и скоро видя, че само две други жени са като нея — нито бягат, нито крещят.
В центъра на залата хасеки продължаваше да седи спокойно до магьосницата. Наблюдавайки я от другия край на залата, огромен и невъзмутим на своята носилка, се бе отпуснал Хасан ага, а в другия край, седнала абсолютно неподвижно на своя диван, беше валиде султан. Двама неми евнуси от най-доверените слуги на валиде бяха заели позиция от двете й страни. Когато беше сигурна, че е привлякла напълно вниманието на хасеки, валиде бавно вдигна розата, която все още държеше между пръстите си, и я прекърши рязко на две. Немите евнуси моментално се насочиха към Гюлай и я сграбчиха за раменете. Тя не се разплака, не се опита дори да се измъкне, но преди да я отведат, Силия я видя как издърпва нещо от китката си. И веднага след това нещо синьо и блестящо полетя към нея. Беше гривната, гривната със сините талисмани. Силия я видя как описва дъга във въздуха и протегна ръка, за да я хване, но гривната се приземи точно пред нея, върху ръба на робата на карийе Лала. Приведе се да я вдигне, но карийе Лала се оказа по-бърза от нея. С изненадваща пъргавина старицата се наведе и сграбчи гривната.
— Карийе! — извика остро Силия. — Карийе Лала! Мисля, че това е за мен!
Помощник-господарката я изгледа с изненада във воднистите си сини очи. В съзнанието на Силия нахлу спомен за нощта в хамама на валиде — за усещането на студения мрамор върху бедрата й, за миризмата на от, за старата глава на карийе Лала, движеща се усърдно върху крушата. Спомни си също и за острото като игла ужилване, когато карийе Лала бръкна с пръст в интимните й части. Същият този пръст, от който сега висеше гривната със сините стъкълца на Гюлай хасеки.
— Ако обичаш… — изрече пак Силия и царствено вирна брадичка, — гривната!
Но карийе Лала не показа никакво намерение да й я предаде. Просто стоеше и наблюдаваше Силия, наклонила глава настрани, а очите й бяха станали неочаквано ярки и сини. В празничните си одежди приличаше на дърт папагал.
— Гривната! — отсече отново Силия с целия авторитет, на който беше способна. — Ако обичаш, карийе!
И протегна ръка.
Но карийе Лала все така отказваше да се лиши от съкровището си.
А после, без всякакво предупреждение, като че ли внезапно се бе уморила от някаква детска игра или като че ли бе получила отговорите на незададените си въпроси, тя протегна ръка и пусна гривната в дланта на Силия.
Пръстите на Силия се сплетоха над гривната. Когато вдигна очи, хасеки вече я нямаше.
Никой не вижда чувалите, когато ги хвърлят в средата на нощта в мастиленочерните води на Босфора. Но всеки може да чуе топовните изстрели, ознаменуващи кончината на някоя безименна жена от харема.