Седнаха един срещу друг на едно от твърдите канапета от конски косми. Тази сутрин нямаше руски маршове, нямаше и други гости. Като никога в стаята цареше абсолютна тишина.
— Вие сте племенник на Хадба? — изрече по едно време Елизабет, вътрешно умирайки от срам заради баналността на това начало на разговор.
— Всъщност „племенник“ е по-скоро метафоричен израз. На практика не съм племенник на Хадба — отговори с усмивка той. — Или поне не по обичайния начин — тя забеляза, че той говори перфектен английски, с леко френски акцент, което я изненада. — Чичо ми беше неин приятел — подбра думата много внимателно. — Но много скъп приятел, доколкото знам. Когато почина, й остави тази къща за гости.
— О!
И отново се възцари тишина. Елизабет се опита да измисли някаква друга тема за разговор, но не успя. Единственото, за което бе в състояние да мисли, бе: „Дали ме е познал?“.
Първи наруши мълчанието Мехмед:
— Всъщност, мисля, че сме се срещали.
— Моля?
— Не че сме се запознавали, разбира се. Но беше в тази стая. Един следобед влязох тук, за да си прочета вестника, а вие правехте нещо — мисля, че пишехте писмо. А после сменихте плочите на грамофона.
— Естествено! — възкликна Елизабет и едва се сдържа да не се разсмее. — Да, мисля, че си спомням.
Но не и онзи път в Малта Киоск! Слава на Бога! Най-сетне й олекна.
Появи се Рашид с поднос с две чашки кафе.
— Няма ли да изчакаме Хадба? — попита Елизабет и се опита да надникне в коридора. Съзнаваше, че седи съвсем сковано на официалното канапе. — Къде, според вас, изчезна тази жена?
— Предполагам е решила, че ще бъде… в повече — отговори той. А после, докато наблюдаваше как Рашид й сервира кафето, добави: — Мисля, че това момче е влюбено във вас.
— О, не! — отсече Елизабет. Той започна да подкача момчето на турски, но тя вдигна ръка, за да го спре. — Не, не трябва! Моля ви, не го карайте да се чувства неловко! Той е добро момче и се труди много. Просто понякога му нося разни неща, това е.
— Значи обичате децата, така ли?
От всеки друг този въпрос би прозвучал снизходително, но от него някак си не прозвуча така. След като обмисли внимателно въпроса, тя отговори:
— Да, мисля, че винаги съм обичала децата.
— Е, значи затова и те ви обичат.
И отново се възцари мълчание. Елизабет се огледа, но в коридора все така не се виждаше никой. Къде беше Хадба, когато най-много й трябваше? Забеляза го, че я гледа и бързо сведе очи, но не преди той да улови погледа й.
— Хадба е забележителна жена — изрече Мехмед.
— В това няма съмнение — отвърна Елизабет и си помисли: „Обаче днес е по-скоро господарка на бордей, отколкото монахиня. Каква игра играе?“.
Сега, когато бе успяла да се овладее донякъде, тя видя, че Мехмед е малко по-стар от нея, може би в средата на четирийсетте, едър, но добре сложен, в никакъв случай дебел. Профилът му й напомняше за персийска миниатюра. Не точно красив, но… опита се да намери точната дума… добре изглеждащ. И всъщност доста чаровен.
— Значи я познавате добре, така ли?
— О, не! — засмя се той. — Не мисля, че на този свят има човек, който да познава добре Хадба — после се приведе напред и заговорнически пошепна: — Никой ли не ви е казвал, че Хадба е една от най-големите мистерии на Истанбул?
— Жалко! А аз си мислех, че ще мога да ви поразпитам по-подробно за нея.
— Естествено, че можете. Попитайте ме, например, дали е туркиня.
— Добре тогава — отсече Елизабет и го погледна право в очите. — Тя туркиня ли е?
— Не, въпреки че говори турски по-добре и от мен. При това не така наречения народен турски, а стария османски турски на имперския дворец — много сложен вариант, много изискан.
— Сериозно?
— Да, сериозно — отговори той и задържа погледа й. Когато се усмихна, ъгълчетата на очите му се набръчкаха. — Единственият човек, когото съм чувал да говори този вид турски, беше една приятелка на баба ми, която като момиче е била в харема на султана.
— Но Хадба не може да е толкова стара, нали?
— Не може ли? — изгледа я усмихнато той. — Но не е, права сте. Вероятно не е толкова стара. Въпреки това някой трябва да я е учил.
— Щом не е туркиня?
— Теорията на чичо ми беше, че тя е арменска еврейка, но тя отрича. Други твърдят, че е персийка, дори гъркиня.