Не й оставаше друго освен да извърши нещо, на което при други обстоятелства не би се решила. Успя да замахне с острието към ръката, притискаща възглавницата. Мах нагоре, после мах надолу. Изглежда, че в това усилие си счупи ноктите, но не усети болка в тях, защото силните болки в цялото тяло заглушаваха всичко останало. Беше почти припаднала, когато възглавницата поддаде откъм едната страна. В дробовете й проникна достатъчно въздух, за да не изгуби съзнание. Освободи ръката, стиснала ножа. Направи слаб опит да го забие в нападателя. Ръката й увисна, но тя побърза да си открадне още глътка въздух, преди той да се опита да я затисне отново с възглавницата. По опит не последва. Нападателят беше разбрал, че Таня държи остър предмет и се беше отдръпнал на безопасно разстояние, за да не го нарани повторно.
Щом разбра, че нападателят е пуснал възглавницата, Таня дори не се опита да я свали от лицето си, а побърза да се изтърколи от леглото, преди да я заколят или застрелят в него, след като не успяха с по-примитивния опит да я задушат. При вдишване я пронизваше болка и тя още се задъхваше, когато се озова на пода заедно с разхвърляните одеяла. Едва ли щеше да е в състояние, ако се наложеше, отново да се бори.
Никога през живота си не беше крещяла, освен, може би, като дете и само от гняв. Но сега не се поколеба да крещи, защото беше време да го стори, та тя не знаеше какво прави нападателят в този миг. В тъмното не можеше да го види, а още беше уплашена до смърт. Не искаше този кучи син да се измъкне безнаказано. А тя не беше в състояние да го преследва. Оказа се, че не е толкова лесно да изкрещи, след като за малко не я удушиха. При третия опит от гърлото й най-сетне се изтръгна звук, достатъчно висок, за да й бъде от полза.
След по-малко от минута някой блъсна вратата и този път не беше отдалечаващият се нападател. Стефан пръв й се притече на помощ и нахлу като ураган. След него се появи Серж с лампа в ръка. Двамата застанаха като вцепенени, когато видяха само главата й да се подава от другата страна — на леглото. Но Таня не им обърна внимание, а използува светлината, за да огледа стаята и дори надникна под леглото, но там нямаше никой.
— Щом паднете от леглото и почвате да викате, така ли?
Гласът беше толкова отегчен, че Таня се слиса. Стефан това ли си помисли, — че е паднала от леглото?
— Крещя, за да не бъда убита — отговори му саркастично. Сега вниманието й беше привлечено от Серж, който беше оставил лампата и палеше втора. — Ако побързате, може би ще успеете да откриете човека, който се опита да ме убие, преди да е напуснал къщата.
Таня, седнала невъзмутимо на пода, с глава стърчаща над ръба на леглото и сипеща саркастични забележки — това беше прекалено, дори за Серж, затова нищо чудно, че я попита недоверчиво:
— Сериозно ли говорите, принцесо?
Таня още не дишаше нормално и нейното „съвсем“ прозвуча като силна въздишка. Щом чуха отговора й, двамата мъже тутакси минаха към действия.
Само след секунди отново беше сама, но успя да види пламъка в очите на Стефан, преди той да изхвърчи от стаята. Попари я мисълта, че е бесен, задето го принуждава да търси нападател, в чието съществуване явно се съмнява. Ако не открият следа, гневът му ще се насочи срещу нея. Но можеше ли това да я интересува в този момент?
Още веднъж високо въздъхна, този път с известно облекчение, и се заизмъква от одеялата. Остави ги разхвърляни по пода и седна на ръба на леглото. Сложи ножа върху нощното шкафче и се залови да разтрива пръстите си. За нейно учудване нямаше счупен, но всички бяха сериозно пострадали. Ножът се беше впил най-силно в малкото пръстче, китката й беше навехната. От процедурата с възглавницата я болеше и носът. Имаше чувството, че гърдите й са спукани и само временно залепени. Сигурно още дълго щеше да я боли. Но това не беше проблем. Сега най-важното е да се разбере кой толкова я мрази, че е готов да я убие.
Естествено беше да помисли най-напред за семейство Стамболови, но нали я увериха, че нито един негов член не е останал жив. Отстрани това предположение. Спътниците й също бяха извън подозрение. Ако някой от тях искаше да я премахне, нямаше да чака толкова дълго. Много по-лесно щеше да е да я измъкне, изгубила съзнание, от кабината и да я хвърли в морето. Останалите щяха да повярват, че се е хвърлила сама, както го беше правила вече веднъж.