Но тук не познаваше никого, а хората, които знаеха за нейното съществуване, бяха в Кардиния. Дали е дошъл от там да я пресрещне? Нали и човекът на Сандор е живял тук, само за да занесе веднага новини за Стефан. Значи не е изключено и друг да я е причаквал.
Беше логично, но какъв можеше да е мотивът? Изведнъж си помисли: някой не иска тя да се омъжи за Стефан. Негов враг? Но защо враг ще се интересува от женитбата на Стефан? Изглежда всички знаеха, че той не иска да се жени за нея. Значи, само ще му помогнат, ако я убият… Не, не, просто не можеше да заподозре Стефан. Дори да го смятат способен на убийство, някакво вътрешно чувство й подсказваше, че не е така и трябва да изключи подобна възможност. Освен това женитбата беше негово задължение, а той поставяше дълга си над всичко.
Но ако не беше враг на Стефан и ако тя нямаше врагове… Значи, може би, друга жена, за която Стефан драговолно би се оженил, ако Таня не стоеше на пътя му.
Щом допусна, че може да е жена, веднага разбра кой е нападателят. Значи имаше враг, но враждата беше толкова скорошна, че Таня не помисли за нея. Алиция. Тя нарочно целуна Стефан пред очите на годеницата му и така показа, че се чувства застрашена от Таня. Не беше ли използвала още първия случай, за да й разкаже, че е любовница на Стефан — да не би целувката да е била недостатъчна. Алиция се боеше, че Стефан може да се раздели с нея заради Таня и се беше опитала да се отърве от съперничката си. За малко да успее.
Това обяснява всичко, дори странното обстоятелство, че щом оказа съпротива, нападателят избяга. Мъж не би постъпил така. Мъж би я върнал в леглото, от което успя да се изтърколи, мъж би имал сили да й отнеме ножа, след несполучилия първи опит мъж би намерил и друг начин да я убие. По-вероятно е жена да е разчитала само на изненадата. Ако нападателната беше Алиция, тя изгуби единственото си голямо предимство в момента, в който Таня се освободи от възглавницата, а заедно с него загуби и надеждата да спечели двубоя. Затова реши час по-скоро да изчезне, още повече, че стаята й беше в същия коридор, точно срещу спалнята на Таня. И никой нямаше да я заподозре, всички в къщата са били уверени, че по това време тя отдавна дълбоко спи.
— Тази никаквица! — разяри се Таня и забрави всичките си болки и болчици. Опитала се е да я убие, само и само да задържи още известно време любовника си. Но дали Стефан би се оженил за Алиция, ако беше свободен? Това би обяснило опита за убийство, но не би го оправдало. О не, тя няма да допусне Алиция да се измъкне така лесно.
Таня грабна ножа и изхвърча от спалнята. Неволно втренчи поглед в затворената врата на Алиция от другата страна на коридора. Беше почти до нея, когато Стефан застана на пътя й. Подпря ръка на рамката на вратата, а погледът му й каза, че няма намерение да си губи времето.
— В къщата нямаше чужд, принцесо и всички врати бяха затворени.
Не каза нищо за прозорците и тя не го попита. Разбира се, че не бяха открили никого. Но трябваше ли да разбере по тона му, че подозира някаква нейна игра? Този мъж не вярваше, че само преди минути е изживяла нещо ужасно, не й вярваше и сега, както не й беше вярвал и преди. Наистина ли мислеше, че е излъгала съзнателно?
— Закъде сте се запътила с този нож, ако смея да запитам? — процеди той през зъби, преди тя да каже нещо в своя защита.
Погледът му беше прикован към ножа. Пръстите и го стиснаха още по-здраво, но отговори спокойно:
— Ще се наложи лично да се занимая с дребната случка, щом вие явно нямате такова намерение.
Той също се опита гласът му да прозвучи равнодушно, но само избоботи:
— Оставете ножа и си признайте, че сте сънували кошмар.
— Не сънувам кошмари.
— Добре де, добре — кресна той, вбесен. — Да приемем, че някой е нахлул във вашата спалня и ви е нападнал. Да допуснем, че още е наблизо, въпреки че претърсихме всичко… всяка стая… в тази проклета къща.
— Положително не всяка.
— Вашата спалня е до стълбището. Ако някой е влязъл, могъл е да мине само от тук, защото в момента всички стаи на етажа са заети.
— Точно така.
Той присви очи, съобразявайки на какво намеква. Но не можа да разбере.
— Всичко свърши — каза той примирително. Но ще трябва да останете будна, докато пратя някого да сложи ключалка на вашата врата, за да сте спокойна. Или искате аз да остана при вас до края на нощта?
— Както желаете на пода има достатъчно място. Но преди това ще накълцам любовницата ви на парченца. Тъй че ще ме извините за няколко минути.
Таня направи крачка, но бе спряна от строга заповед:
— Стойте си на мястото! Добре ли ви разбрах? — възкликна Стефан. — Допускате, че Алиция се е опнала да ви стори нещо?