Дали си дава сметка, че с въпросите си призна, че Алиция е негова любовница? Усети болка, въпреки че всичко това й беше вече добре известно. Е, да, но нали се надяваше, че червенокосата вещица те е излъгала, така е малката, и се надяваше, че тя е вече бивша любовница.
С гнева дойде и болката. Съчетанието беше ужасно и тя с мъка се овладя.
— Не само подозирам, Стефан Барани, сигурна съм, че тя беше в спалнята ми, а когато изкрещях, вече се беше измъкнала. Тъй или иначе…
— Тъй или иначе е невъзможно, малка лъжкиньо! — прекъсна я рязко Стефан и очите му пламнаха. — По простата причина, че когато се развикахте, тя беше при мене.
Посред нощ? Ха, едва сега забеляза, че Стефан е полугол — без риза и с недозакопчан, сякаш набързо нахлузен панталон.
Би трябвало веднага да съобрази, че това поставя червенокосата извън всяко подозрение, че очевидно някой друг се е опитал да я убие. Но сега Таня мислеше само за едно, за това, че Стефан е спал с друга жена. Нищо чудно, че вдигна ръка и запокити ножа срещу него.
40
Веднага съжали за постъпката си, слисана от нея не по-малко от Стефан. Не бе имала, естествено, и най-слабия шанс да го улучи. Ножът се удари в стената вляво от него, издрънча шумно на пода. Просто изпита желание да го замери с нещо, все едно с какво, да го нарани, както той я беше наранил. Но не биваше да хвърля проклетия нож.
Съжали двойно, когато мигновеното му смайване се превърна в бесен гняв. Сатанинските очи не само пламтяха, те бяха станали по-светли от когато и да било.
Съзнаваше, че този път е загазила дълбоко. Затова му направи доста неубедително предложение за мир:
— Не бяхте в опасност, никога не съм се упражнявала в хвърляне на нож.
Отговор не последва, нито промяна в израза на лицето му. Мълчанието му събуди и нейния гняв:
— Съжалявам, разбира се, че не съм се упражнявала — побърза тя да добави. — Стоите и ми разказвате преспокойно, че сте си правили кефа с друга жена, докато мен за малко не ме удушиха. Мога ли да попитам какво всъщност очаквате от мен след всичко това?
Пак никакъв отговор, но той затръшна вратата и се приближи към нея. Таня не загуби нито миг и хукна да бяга, но ръката му я сграбчи за косата и я накара да спре. Втора ръка, върху рамото й, я обърна с лице към него.
— Вие нямаше да бъдете удушена — каза той с глух глас, не предвещаващ нищо добро. — Освен това не си правех в този момент кефа с друга жена.
— Лъжец!
— Отклоних направеното ми предложение — продължи той, без да обръща внимание нито на гневния й упрек, нито на юмруците, барабанящи по гърдите му. — Реших, че щом ще трябва, така или иначе, да бъда с курва, по-добре да си избера по свой вкус.
Устата, вече впита в нейната, й каза ясно, че предпочитаната курва е тя. В момента разбра от думите му само това. Стана й ясно, че Стефан е пил. Гняв и алкохол са опасна комбинация. Беше копняла да се озове в прегръдките му, но сега се бореше отчаяно да се освободи. Напразно.
Небето й е свидетел, забрави, че това е начинът, по който Стефан укротява яростта си. Нали се канеше да извърши нещо безразсъдно, дано го изкара от равновесие. И дано реагира по точно този начин. Как не се сети! Вярно, кроеше планове как да го разяри, но то беше преди срещата й с Алиция. Васили отдавна й беше обяснил, че Стефан е свикнал да уталожва гняв при любовницата си. А нали сега Алиция е тук, от другата страна на коридора…
Най-сетне й стана ясно какво иска да каже Стефан: отблъснал е Алиция, защото предпочита нея, не е преспал с Алиция, въпреки че е била до него, в неговата стая. Но ще си изкара яда на жената, която го е предизвикала. Таня не знаеше какво да мисли и за миг престана да се съпротивлява. Но все още беше толкова зашеметена, че не побърза да му подаде устните си.
Искаше ли той да я обладае в пристъп на безразсъдство и само защото трябва на всяка цена да уталожи гнева си? Ако няма друг начин да го притежава — да. Но нали не е така, нали Стефан сам призна, че би искал да дойде при нея не в гнева си, а защото я желае. Да, такива са били намеренията му преди да го разяри и ето, резултатът е налице. И все пак, ако го възпре сега, няма ли да се обиди и повече да не я потърси?
Обезумял беше при мисълта, че тя е искала да го убие, ядосан беше, защото не вярваше, че някой е искал нея да убие. Много му беше дошло и не беше на себе си. А тя си беше представяла всичко толкова различно, беше копняла да се любят за първи път само защото се привличаха взаимно. Но ако се опита сега да го успокои, нали миг след като си възвърне равновесието, ще изхвърчи от нейната спалня и ще отиде при Алиция да си доуталожва гнева. А след това щеше отново да се разпорежда хладнокръвно с нея.