Но решението как да постъпи едва ли зависеше вече от нея. Чувствеността й беше пробудена и тя изгаряше от желание. Зададе си простичкия въпрос: обичаше ли Стефан Барани?
Боеше се, че да, но още не беше напълно уверена. Знаеше само, че го желае и не иска той да задоволява страстта си с друга жена, та макар и подтикнат от мимолетно желание, или от гняв, който е свикнал да усмирява с бездушен разврат. Това е отговорът. Ще го приеме и бесен, въпреки че ще бъде грубо и краткотрайно… Или се лъже и няма да е така? Защо мисли само за гнева му, защо сравнява Стефан с други мъже. Защо забравя, че дори ядосан, той не престава да е внимателен, не проявява грубост и е неудържим само в своята категоричност.
Още нещо забравих — помисли си Таня и потръпна от вълнуващо предчувствие. Нали знаеше, че нищо не може да възпре Стефан да изпълни намерението си. Тя поне никога не е успявала. Досегашните му опити останаха безуспешни заради пречки отвън: подозрителни шумове, появата на хора. Сега изведнъж разбра, че иска да ускори нещата и отговори на целувката му със страстна целувка.
Той я беше повел бавно и неусетно към леглото. Вече до него, Таня трепна от изненада, но не се учуди, когато се озова положена върху възглавницата. Стефан го беше направил леко и внимателно, без да откъсва устни от нейните. Нетърпението на Таня не му се предаде, но и това не я учуди. Беше всецяло обзет от гнева си, от желанието да го угаси, но така, както той искаше, а не както би се харесало на нея. В начина му да люби нямаше припряност, инстинктивно вършеше всичко, сякаш не го пришпорва гневът. Би трябвало да му е благодарна за това и щастлива, ако този път не дойдеше пак някой да попречи. Преди да я положи на леглото, той беше вдигнал нощницата й, беше отпуснал, без тя да усети, връзките на гърдите й. Целувката бе прекъсната за миг, докато бялата тъкан прехвръкне като облак над главата й. Но устните му се върнаха почти мигновено. Сега усещаше вече и тялото му, парещо като неговия гняв. Кожата му пламтеше под пръстите й, лицето му й създаваше чудесното усещане, като се притискаше към гърдите й, към корема, към краката, които тя покорено разтвори.
Докато езикът му се движеше с възбуждаща леност в устата й, ръцете му затърсиха нейните гърди и почнаха да мачкат нежната им плът, пощипваха леко пъпките, после ги смачкаха, вече не толкова нежно, превърнаха ги в две потръпващи връхчета. Каквото и да правеше, то пробуждаше в нея още по-силен глад и огънят, пламнал дълбоко в нея, се превърна в същинско мъчение.
Сега обсипваше с целувки ръцете и лицето й, беше ту невъздържан, ту нежен. Струваше й се, че ще подлудее, защото Стефан все още не реагираше на безумното желание, което тя не можеше да сравни с нищо преживяно от нея до този миг. Между две целувки не оставаше време да му го каже, но се надяваше, че няма и да стане нужда, защото се боеше от последиците. Ако гласът й го стресне, можеше да дойде на себе си и да спре, да я остави сама в това състояние на мъчително желание.
Опита се да се успокои, да се отпусне, да размисли разумно. Не грешеше ли в нещо? Предпочиташе да се остави Стефан да я води, защото, макар и да се досещаше за някои неща, беше твърде неопитна в любовта, особено що се отнася до подробностите. Но разумът не помогна. Тя търсеше тялото му притискаше се в него, плъзгаше ръце по бедрата му, по косата, по кожата му. Той не бързаше, но тя имаше чувството, че изгаря.
Най-сетне усети коравата му мъжественост между слабините си и с бързо движение се притисна към нея, за да му подскаже какво иска. Той свали ръката си точно там, но сякаш не бързаше да я докосва. Стори й се, че ще се стопи от изпитаното облекчение, когато разбра, че си е свалял панталона.
Стефан беше разбрал, навярно интуитивно, че Таня не се брани, напротив, отвръща безрезервно на страстта му. Долавяше, че тук има нещо, което би трябвало да го смути. Но сега от тъмните води на съзнанието му вече нищо не можеше да изплува на повърхността, мислите му тънеха в блажена мъглявина, а там, където мъглата не достигаше, царяха страст и гняв. Действаше с първична непосредственост, а след огромното количество погълнат алкохол и с увереността на пияния, че не взема нищо, което да не му принадлежи.
Удоволствието изместваше гнева, защото се увери, че тя е влажна и тясна. Само след миг страстта избликна толкова силно, че изобщо не забеляза колко трудно проникна в нея. Лекият тласък, разкъсването на химена бяха миг, след който дойде насладата от влажната топлина, в която потъна. Когато стигна най-сетне дълбините й, остана там и възторгът му беше толкова голям, че единственото му желание беше това да продължи.