Изпитаният екстаз го върна към действителността и угаси гнева му. Вече знаеше много добре, какво е сторил. Беше почти трезвен, дяволски трезвен, Беше в нея, дълбоко в нея, но не можеше да си спомни що-годе ясно как всъщност се беше озовал там.
Чувството за вина го заливаше с високи вълни и сигурно би го докарало до отчаяние, ако не беше обгърнат от най-тясното и най-топло женско тяло, което някога бе притежавал. Не можеше да сравни това прекрасно и силно чувство с никое друго.
След деня, в което това за малко не се беше случило, Стефан се беше зарекъл никога да не обладава Таня в яда си. Това беше една от причините, поради които странеше от нея на кораба, където принудителната теснота можеше лесно да възбуди страстта му. Един ден близо до нея беше достатъчен, за да не устои и я обладае. А тя? Дали се беше съпротивлявала упорито, или не се бе съпротивлявала? Струваше му се, че го беше приела, или само му се искаше да бъде така? Възприе поведението й като страстно лудуване, но не е ли било всъщност съпротива?
Още размисляше, когато ръцете й обвиха шията му. Стефан лежеше неподвижен и беше наистина невероятно, но тя стигна въпреки това до върховния миг, до оргазъм. Пулсиращата й възбуда го обгърна, тя го притискаше на възхитителни тласъци и разпали в него диво, неудържимо ликуване, пришпорващо желанието да я обладава, докато и той не стигна апогея на лудата си страст. Сливаше се на тласъци с нея, отново и отново, докато изживя апогея с толкова силна вътрешна експлозия, че за миг му се стори — ще умре.
Таня го беше прегърнала силно и се усмихваше, доволна, докато той даваше пълна свобода на чувствата си, неукротим, но и облекчен. Беше горда, че тя е предизвикала изживяното и ако той е изпитал поне нещо сходно с изпитаното от нея, би трябвало да коленичи и да целуне пода, по който стъпват краката й. Нямаше намерение да крие колко е щастлива. Бяха й казвали: „Чудесно е, опитай“, но сега знаеше, че думите не дават ни най-малка представа за лавата от чувства, за нея нищо не може да даде представа.
Стефан беше отпуснал глава на рамото й, сърцето му биеше до нейните гърди, диханието му докосваше косата, разпиляна по врата й. Пръстите й отмятаха черните му къдрици. С другата ръка го галеше по гърба. Чувстваше се толкова близо до него в този миг и това усещане беше прекрасно. Не искаше той да помръдне, не искаше онази част от него, която беше проникнала в тялото й, да го напусне, защото присъствието й там продължаваше да й доставя наслада.
Най-сетне той все пак се размърда, не повдигна глава, но напрегна силно тялото си:
— Причиних ли ти болка?
Болката, с която загуби девствеността си, се оказа толкова слаба, че не си заслужаваше да я споменава.
— Не, но защо тъкмо това е първата ти грижа, щом се успокоиш?
— Таня, тревожа се. Кажи… причиних ли ти болка?
— Е да, заболя ме, разбира се, но малко, само за секунда.
Чувството му за вина ставаше все по-силно. За секунда? Милостиви Боже, нима я беше ударил? Надигна се, за да види лицето й, но не можа да различи синини. Дали не са по други части на тялото й, или щяха да се появят утре? Алиция винаги твърдеше, че я е насинил, но никога не можа да му покаже синина. Дали не беше сторил същото и на Таня?
Таня изстена нечуто, когато той се отърколи от нея и бързо закопча панталона. После скочи от леглото и изхвърча през вратата. Това ли беше? — запита се тя. Изобщо не реагира, когато разбра, че не е курва, за каквато я мислеше. Васили й бе казал, че ще побеснее, ако разбере, че е още девствена, но той не побесня. Държеше се странно, сякаш се чувстваше виновен, че й е отнел невинността. Би било смешно, та нали през брачната нощ щеше да му принадлежи, а събитието беше съвсем близко.
— Добре съм, Стефане — каза му тя, подчертавайки всяка дума. — Дори повече от добре. Нали разбра, че не съм крехко цвете, което човек се бои да докосне.
При вратата той се обърна. Очите му пак пламтяха. Тя не можеше да знае, че сега е ядосан на собственото си държане. Още по-малко да предположи, че когато каза:
— Вие може да сте изкусна във всички любовни игри, принцесо, но това не е извинение за… не, това няма да се повтори, давам ви честната си дума. — Той даде израз единствено на разкаянието си, че я е обладал в гнева си.
Таня втренчи широко отворени очи във вратата, която той затръшна след себе си. Добре ли чу? Току-що й обеща никога вече да не я люби? Едва сега проумя значението на думите му. О, Боже, той продължава да я смята за курва! В безмерния си гняв изобщо не е забелязал, че е девствена.
Таня за малко не се разсмя. Фантастично! Беше изгубила единственото доказателство за своята невинност. Беше й го отнел, без изобщо да си дава сметка. Хубава шега на неин гръб. Добре де! Нали искаше той да я пожелае, независимо от това какво мисли за нея. Нали използва единствения сигурен начин. Да, но той изживя своята „единствена нощ“ и по всяка вероятност не искаше от нея нищо повече.