41
— На какво ви прилича това?
— На кръв.
— О, не това — каза Таня със смесица от смущение и яд. — Имам предвид върху резката на пода.
Серж мина от другата страна на леглото, за да разгледа мястото по-добре. Таня чакаше нетърпеливо. Би предпочела да не й се налагаше да го вдига от леглото му втори път тази нощ, но трябваше да му покаже доказателството за покушението. Ако Серж и Стефан бяха проявили достатъчно разум веднага да й повярват, нямаше да го вика сега. Откри доказателството, само защото то беше точно до проклетата девствена кръв. Това беше привлякло погледа й. Но когато го зърна, гневът й срещу Стефан се беше поукротил и тя отиде направо при Серж. Някой трябваше да й повярва, че наистина е имало покушение тази нощ, но не искаше да убеждава отново Стефан.
Освен това размисли, ядоса се и реши, че изобщо не желае Стефан да вижда тази кръв на пода. Тъй че няма да показва откритието си на него. Щом гневът го заслепява дотолкова, та не може да разбере, че една девойка му отдава драговолно своята невинност, ще има да чака тя да му го каже или покаже.
Обстоятелството, че колкото и да се беше ослушвала, не чу Алиция да се връща в стаята си, също допринесе за решението й. Е да, Стефан се е върнал в своята спалня и там е прекарал остатъка от нощта с любовницата си. Сега сигурно спи, удобно излегнат, в леглото… или… Ако питаха нея, би го проклела да остане там до края на света.
Видя как Серж пъхна пръст в цепката, която отговаряше точно на разреза на дюшека.
— Цепнато е с нож, ваше височество — каза той потвърждавайки нейното заключение.
— Точно така.
— Отивам да викна Стефан.
— Не си правете труда. Ще заяви, че аз съм я направила. Но искам поне един от вас да ми повярва и да вземе мерки за сигурността ми, защото тази нощ наистина не сънувах. Събудих се от някакъв шум, посегнах към ножа, но не достатъчно бързо. Някой използва възглавницата, за да ме удуши. Успях все пак да нараня нападателя с ножа си…
— Значи кръвта на пода е негова?
— Не — процеди тя през зъби. — Нали ви казах преди малко, че той пусна възглавницата и аз веднага скочих от леглото. Но в тъмното той сигурно не е забелязал, че вече не съм там. Опитал се е, изглежда, да ме прониже с кинжал. Предполагам, че би успял, ако не бях почнала да викам.
— Тогава ли се порязахте?
Би предпочела той да престане да разсъждава за червеното петно.
— Не.
— Но тогава чия е тази кръв?
— Моя — каза тя с надеждата, че Серж ще заключи: менструационна кръв — и ще премълчи.
— Не разбирам… — изрече бавно Серж, а после се изчерви. Но не стигна до заключението, на което се беше надявала тя. — След като претърсихме къщата, Стефан се върна при вас.
Не беше въпрос. Стефан нямаше да скрие нищо от Серж и Таня знаеше, че е излишно да лъже.
— Да.
— Много ли се ядоса, когато разбра, че сте девствена?
Господи, защо е толкова съобразителен?
— Той изобщо не го забеляза. Беше толкова гневен!
Бузите на Серж пламнаха още по-силно.
— Веднага ще го доведа, той трябва да види това…
— По дяволите, за нищо на света! — възпря го тя рязко. — Нямам намерение да се занимавам втори път тази нощ с неговия гняв, покорно благодаря. Все ми е едно какво мисли. Тъй че забравете за това проклето петно, разбрахме ли се? Кажете ми само, вие вярвате ли, че някой се е опитал да ме убие?
— Да, аз ви вярвам.
Тя въздъхна с облекчение, преди да попита:
— Имам ли врагове, за които досега никой да не ми е говорил?
— Не познавам такива, онези, които имахте, са мъртви до един.
— Възможно ли е някой да желае смъртта ми, за да попречи на брака ми със Стефан?
— Не е изключено, въпреки че хората, които знаят за вашия годеж, се броят на пръсти, още по-малко са тези, които знаят, че сте жива. Изчезнала сте още бебе и повечето кардинци мислят, че сте умряла.
— Много мило, нали?
— По-добре беше така, докато бяхте застрашена от живи представители на семейство Стамболови — усмихна се той на реакцията й. — А сега — продължи Серж, — въпреки че заповяда на Стефан да ви върне, Сандор положително няма да изтърве ни дума за вашето съществуване, преди да сте вече в Кардиния.
— Хм, изглежда няма да открием нито кой, нито защо. Но кажете ми все пак, защо този злополучен убиец се опита най-напред да ме удуши. Нали за това би му трябвало повече време, отколкото за да ме прониже с кинжал. Могъл е да го направи само за миг.