— Предполагам, че не е искал за престъплението му да се разчуе.
— Не ви разбирам.
— Искал е да се създаде впечатлението, че сте умряла в съня си…
— Радвам се на отлично здраве — прекъсна го тя с негодувание.
— Ех, при неизяснени обстоятелства… И тогава — никакво преследване.
— Така е, би се изплъзнал безнаказано — измърмори Таня.
— Трябва ли да ви обяснявам, че това копеле не ми е никак симпатично, което и да е.
— Все пак желанието да ви убие е надделяло над опасността от преследване, иначе не би посегнал към ножа, след като не е успял да ви удуши.
— Имах късмет, че ми остана дъх да извикам.
— Голям късмет — съгласи се Серж. — После отново настоя: — Стефан трябва да научи всичко това.
— За нападателя ли? — сви рамене Таня. — Добро, опитайте се вие да го убедите. От мен няма да чуе дума повече по този въпрос — заключи тя с пламнали бузи и присвити очи. — Но да не сте посмели да му каже за това петно. Той ме облада и си тръгна, убеден, че съм курва. Щом не можа да усети девствеността ми, нищо няма да го убеди, че тази кръв е онова, което е. Ще реши, че нарочно съм се поразяла, за да изфабрикувам петното. Няма да ми е приятно, като венец на всичко, да бъда заподозряна и в лъжа.
Откровеността й го накара пак да се изчерви.
— Нали знаете, когато е бесен…
— Няма да го защищавате, нали? — прецеди тя хладно.
— Пък и много беше пил, ваше височество.
— Оправдавате го все пак — измърмори тя сърдито и му обърна гръб. — Няма да мигна тази нощ, докато не сложите ключалка. Стефан обеща да се погрижи, но му попречиха. Ще ви затрудни ли да се заемете с това, преди да се върнете в леглото?
— Разбира се, че ще уредя всичко, ваше височество и дори ще спя пред вратата ви.
— Това е излишно — протестира тя.
— Ни най-малко! И Стефан би ми наредил…
— Да върви по дяволите този ваш Стефан!
42
Много неща можеха да привлекат вниманието на Таня, когато излезе от къщата. Тълпата слуги, които сновяха нагоре-надолу и товареха на една от многото карети последния багаж, или двадесетте телохранители, вече яхнали конете. Дори не забеляза Стефан, който я чакаше с тримата си телохранители до първата каляска. Единственото, което й направи впечатление тази сутрин, беше отсъствието на Алиция.
Нямаше намерение да пита за причините. Ако Стефан е решил изведнъж, че е по-разумно да бъде дискретен и да не пътува с любовница в свитата си, сетил се е доста късно.
— Закъснявате — каза лаконично Стефан, когато тя се присъедини към малката група.
— Много важно! — сопна се тя. — С удоволствие бих останала тук.
Той отпрати с повелителен жест хората си, изненадан от нейната раздразнителност. А тя успя да установи, че Серж не изглежда гузен, значи не е издрънкал нищо излишно на приятеля си.
— Това пък какво значи? — попита Стефан, щом останаха сами.
— Надявам се все някой ден да разберете какво, ваше величество, нали не сте лишен от способността да правите заключения.
Таня се опита да се качи без негова помощ в каретата, но той я дръпна обратно.
— Защо не казахте на мен онова, което сте споделили със Серж?
Значи затова е ядосан.
— Не бяхте в настроение да ми вярвате.
— А него успяхте да убедите, така ли? Защо не се опитахте да ми обясните?
— Вече ви казах, не бяхте в настроение.
— Таня, аз отговарям за вас. Аз! И ако се случа да се усъмня в думите ви, ще ги повтаряте, по дяволите, докато ви повярвам. Нещо толкова важно…
— Не бива да се поставя веднага под съмнение.
— Права сте — съгласи се той, а когато видя широко отворените й очи, добави: — Ако бях трезвен миналата нощ, щях веднага да ви повярвам. Дължа ви извинение, задето съзнанието ми не беше ясно, както бихте желали.
Това намек ли беше? Едва ли. Миналата нощ той я облада. Не си направи труда да попита, дали и тя го желае. Ех, не беше трезвен, тъй че не подозираше, че и тя го беше обладала.
— Не мога да приема извинението ви, Стефане. Вашето пиянство направи куп пакости, от които недоверието в думите ми не е най-голямата. Заедно с гнева то стана причина да ми отнемете нещо, което нямах намерение да ви давам. Нямате представа за какво говоря, нали? Бих ви простила, може би, ако не беше така. Сега не остава нищо друго, освен да забравим за случилото се.
Таня пристъпи към каретата, на Стефан я хвана за раменете и отново я дръпна към себе си. Тя се вкамени, но чу само едно предупреждение:
— Не се надявайте да ми се изплъзнете с тази тайнствена малка загадка. Настоявам за обяснение, Таня, и то веднага.
— Ако откажа?
— Не е изключено още веднъж да ви нашаря задника.