Вече горчиво съжаляваше за детинското си поведение при последния им разговор. Както винаги, беше я подвел нейният темперамент. Този път беше проявила ревност, чувство, което отблъсна Стефан. Как можа да направи гафа тъкмо когато се увери, че той не е равнодушен към нея. Сама си е виновна, ако отново му е станала безразлична. Но пък, от друга страна, не беше ли безобразно да й изтърси, че й било все едно кой я целува и гали, важното е някой да го прави. Почувства се дълбоко засегната. Според него излизаше, че тя отначало протестира, но вкуси ли веднъж от насладата, бързо става лесна плячка.
Беше й отправял и по-жестоки обиди, беше й казвал, че й е все едно с кого дели леглото. Но можеше ли Стефан да знае, че това не е истина? Нито той, нито друг мъж можеше да е сигурен, по простата причина, че никому не беше позволявала да я целува така, както я целуваше Стефан. Ами ако е прав? Не, не, тя не искаше друг мъж да я целува. Имаше поне дузина в свитата си, но не беше пожелала нито един от тях. Но ако някой от тези мъже я целунеше, ако я целунеше истински…
Изведнъж реши да го провери, поне за себе си. Ако наистина е толкова разпътна и податлива, както твърди Стефан, трябва да се убеди в това. Съвсем логично изборът й падна на Васили. Нека си помисли, че мнението му за нея все пак се потвърждава. Откакто прие, че тя наистина е била девствена, той все се чувстваше виновен. Сега ще се зарадва на възможността да докаже, че тя си е по природа курва, въпреки че преди Стефан не е имала други мъже.
Ако иска опитът й да даде неоспоримо доказателство, трябва да го започне със сериозна атака и да се подложи на труден тест. Та нали не е срещала по-красив мъж от Васили. Ако доказателството е в нейна полза, а Таня беше сигурна в това, тя ще притежава ново оръжие против Стефан. Тъй или иначе, предпочиташе да си е свършила работата, преди да пристигнат в Кардиния.
Стефан каза, че ще й се наложи да живее с него, но тя не искаше да споделя живота си с него, ако не може да храни поне слаба надежда, че той ще я обикне. В противен случай предпочиташе да изчезне, преди да стигнат в Кардиния, и цялата страна да разбере за съществуването й.
Погледна Васили право в очите и повтори въпроса си с тон, за чиято сериозност той не би могъл да се усъмни:
— Попитах дали ще ви бъде трудно да ме целунете?
— Разбира се, че ще ми е трудно — отговори той с възмущение и хвърли бърз поглед към изградения набързо лагер, за да потърси с очи Стефан.
Таня отгатна мислите му.
— Лазар ми каза, че Стефан и Серж са отишли до селото, на няколко мили от тука.
— Ако не е наблизо, какво означава смешната ви молба? — присви очи Васили. — Нали целта ви е да го накарате да ревнува?
— Не сте ме разбрали — изсумтя презрително Таня. — Задала съм си въпрос, който интересува преди всичко мен. Стефан твърди, че ми било безразлично кой ме целува, казва, че бих реагирала еднакво на който и да е мъж. Искам да разбера дали наистина е така.
— Шегувате се, нали? — възкликна той.
— Имам ли вид на човек, който си прави шегички?
— Но аз дълбоко се съмнявам, че Стефан е искал да каже именно това. Напоследък не е в блестящо настроение, ако не сте забелязала. А в такива дни…
— Стефан изрази това мнение, още преди да напуснем Данциг.
След като първият му аргумент бе оборен, Васили опита с втори и сега в гласа му прозвуча упрек.
— Недопустимо е да тичате така от мъж на мъж, принцесо, и да молите за целувка.
— Ако не беше толкова важно за мен, нямаше да го правя. Не случайно помолих именно вас, а не някой чужд. Да си остане в семейството, тъй да се каже. Е, ще то направите ли най-сетне, за да приключим с този въпрос? — настоя тя с пламнали бузи.
— Не, не искам — отсече, категорично той.
— Защо не?
— Защото Стефан ще ме убие, ако научи.
— О, не, няма да го направи — възрази тя подигравателно.
— Предпочитам, да не опитвам, покорно благодаря.
Таня беше изненадана. Надяваше се той да й помогне.
— Е добре, ще се наложи да потърся друг — каза тя.
Обърна се на токчетата си и понечи да си тръгне, но той протегна ръка и я хвана за лакътя. Изглеждаше ужасно объркан.