— Готов съм да делим.
— Не и аз — отговори Стефан и в гласа му прозвуча коварна мекота.
— О, това ли било? — засмя се Васили, готов този път да отстъпи — Защо не каза веднага? Вземи я, ако тя се съгласи, разбира се.
Васили нямаше намерение да обижда когото и да било, но като чу тежкото дишане на Лазар, проумя колко необмислена и неуместна е била подигравката му. Неволна, но пределно ясна. Той пребледня като платно. Висок, строен и хубав, той наистина засенчваше приятелите са. Жените го обожаваха и преди Васили честичко дразнеше с това приятелите си. Отказа се от този навик откакто Стефан бе обезобразен при опит да спаси от глутница гладни вълци единствения си брат.
— Но аз не исках — Васили беше ужасен от себе си и просто не можа да довърши. Отмести рязко стола си и излезе, без да се обръща, с широки крачки от кръчмата.
— Той наистина не искаше да те засегне, беше само шега — обади се предпазливо Лазар в тишината, обгърнала изведнъж масата им. — От десет години не е изтърсвал такива неща.
— Мислиш, че съм глупав и не разбирам?
— Божичко мили, Стефане! — възкликна Лазар. — Защо си толкова чувствителен към всичко, свързано с…
— Иди го върни, че току-виж си прерязал гърлото при мисълта, че може да съм се докачил. Обясни му, че съм много по-дебелокож, отколкото си въобразявате вие двамата.
Но това беше лъжа. Думите на Васили му напомниха, че жените и най-вече красивите, бягаха от него. Тези думи отвориха старата му рана. Както повечето мъже, които можеха да си го позволят, и Стефан си намираше жена, щом пожелаеше. Но бяха проститутки, жени, които нямаха друг избор, особено след като хвърлеха поглед върху златото, което им се предлагаше. Усещаше, че въпреки това го правят насила и вече рядко отстъпваше на желанието си.
Запита се защо, загледан в танца на малката проститутка, беше забравил всичко. Дали го беше възбудил и запалил само нейният танц, та така силно я беше пожелал? Или просто отдавна не беше имал до себе си жена? Тъй или иначе, тази тук беше събудила властно нещо в дълбините на душата му, въпреки че прецени иронично танца й като не особено еротичен. Впрочем всичко това вече нямаше значение, защото усети как желанието му угасва.
Не му се прибираше в хотела, където щяха да го чакат Васили и Лазар. Те не биваше да забележат, че е променил решението си и се е отказал от момичето.
Продължаваше да седи на мястото си да отпива от бирата и да наблюдава замислено другите мъже в кръчмата, когато влезе барманката. Не би могъл да каже, защо му направи впечатление. Не си струваше човек да я погледне втори път, толкова изпито, изморено беше лицето й, с гладко вчесаната назад коса и толкова неженствени бяха движенията й. Въпреки това погледът му я последва, когато тя донесе табла и се залови да чисти освободила се маса. В походката й имаше грация, движенията й бяха енергични, прекалено енергични за жена, която изглеждаше толкова уморена.
Таня също го забеляза веднага и изпита неудържимо желание да се прекръсти. Ако дяволът можеше да приема човешки образ, сигурно очите му щяха да са като на този мъж. Очи, в които гореше жълт адски пламък.
Чудна работа! Трябва да беше наистина капнала, въпреки възбудата, която я владееше допреди малко. Толкова време беше минало, откакто танцува за последен път — цели шест години, да, течно толкова. Боеше се, че може вече всичко да е забравила, но за щастие не беше така. Та нали близо половин година бе танцувала в кръчмата всяка вечер. Добс я накара, защото Лейла изчезна един божи ден с някакъв нехранимайко.
Лейла беше първата им танцьорка, тя научи и Таня да танцува. Беше пристигнала в града с театрална трупа и реши да остане, защото се беше скарала с някакъв актьор. За Добс този ден се оказа щастлив, защото Лейла и нейният екзотичен танц превърнаха кръчмата в това, което беше сега. От мизерна пивница, която не носеше почти никакъв доход, тя се превърна в заведение, от което падаше добра пара. Добс бе намерил най-сетне атракция, с която да конкурира с бордеите и игралните домове наоколо. Той даде на кръчмата и новото име, което съответстваше по-добре на характера на танца. Божичко, как побесня, когато Лейла ги напусна. [???] време Таня беше усвоила достатъчно добре този танц, или поне собствената си представа за него. Добс се задоволи с нейните възможности — просто нямаше друг начин да задържи клиентите си. По това време Таня беше още девойче, но тялото й беше вече почти толкова развито, колкото сега. Освен това Лейла я беше научила как да използва кремовете и пудрите с които хората от актьорското съсловие умееха така смайващо да променят външността си. Това беше важно, защото Добс не желаеше в никакъв случай да се разбере, че тя е на сцената. Рядък случай, в който Таня беше напълно съгласна с него. Когато някои от клиентите разбраха все пак каква е работата, Добс намери едно младо момиче, което Таня научи да танцува. С огромно облекчение възложи на друга ежевечерния спектакъл. Таня обичаше да танцува, но мразеше начина, по който я гледаха мъжете в кръчмата. Още по-примитивни й бяха гнусните възклицания, придружаващи излизането й на подиума. Въпреки всичко, докато не оздравееше Ейприл, трябваше да танцова, за да не допусне конкуренцията на съседните кръчми още повече да се засили. „Харема“ скоро щеше да стане неин и беше твърдо решена да брани собствеността си. Но се закле, стане ли кръчмата нейна, повече да не се качи на сцената. Щеше да обучи още танцьорки и да се спаси веднъж завинаги от опасността да бъде разкрита.