— Не е възможно да нямате поне малък опит, на който да се опрете. Нито един мъж ли не ви е целувал преди Стефан? За Бога, напрегнете паметта си.
— Вече го направих. Била съм целувана много рядко, винаги против волята ми и затова набързо. Бях готова всеки път да измъкна ножа.
Васили най-сетне отстъпи, макар и неохотно.
— Е, добре — съгласи се той, после се наведе и доближи устни до нейните. Всичко продължи не повече от пет секунди.
Когато се изправи, Таня поклати разочаровано глава.
— Не разбрахте ли каква целувка имам предвид, Васили? Вашата не беше такава.
Думите й го накараха да пламне от яд, той я хвана за ръката и я повлече със себе си през целия лагер.
— Къде отиваме? — попита го Таня.
— Ако се налага да го направя както трябва, няма да е пред очите на всичко живо, та Стефан непременно да научи — изгледа я той сърдито. — Нямате намерение да му казвате, нали?
— Всеки случай, няма да споменавам имена.
Изглежда остана доволен от отговора й, защото замълча. Целта му беше каретата, която й служеше за спалня, когато преспиваха на открито. В момента наблизо нямаше никой, но за през нощта най-малко четирима слуги си постилаха пред вратата на каретата, между тях и двете жени, които й бяха на разположение по време на пътуването. Освен това и няколко телохранители пазеха каретата цяла нощ. Преди да пристигнат в Европа, Таня не беше се чувствала като принцеса. Сега я обграждаше тълпа слуги, които не й даваха пръстта си да помръдне и да свърши нещо сама.
Щом се увери, че никой няма да ги види, Васили спря и веднага притегли Таня в прегръдката си. Целувката му, отначало колеблива, ставаше все по-страстна. А Таня твърдо реши да го поощрява. Искаше да се отпусне и в този опит да се отдаде изцяло на чувствеността си. Не се затрудни, защото междувременно беше станала твърде добра в този род занимания А Васили беше направо експерт и едва ли отстъпваше на Стефан. Но нали тъкмо в това беше смисълът на експеримента, нали искаше да се подложи на изпитание.
Опитът завърши близо пет минути по-късно, когато Васили я докосна по раменете. Той отстъпи крачка назад и прокара с бързо движение ръка през златните си къдрици.
Очите му блестяха меко, но се овладя, преди да й отправи въпросителен поглед:
— Получихте ли отговор?
— О, да! — засмя се тя.
— Е, и?
— Надявам се, не настоявате за отговор, Васили? — Лицето й сияеше, а това означаваше пределно ясно, че не е успял да я възбуди. Сега и той се разсмя.
— Вие никога не сте допринасяли за самоуважението ми, принцесо. Тъй че пощадете поне чувствата ми.
44
През нощта Таня бе чакала с нетърпение Стефан да се върне в лагера. Той и Серж бяха отишли до съседното село да научат нещо за областта, през която им предстоеше да минат. Трябваше освен това да осигурят закуската за сутринта, когато цялата свита щеше да мине през селото, да купят припаси и за обеда.
Лазар й каза, че в тази планинска част от страната скитали разбойници и какви ли не още хора извън закона. Поради своята отдалеченост, дивата си природа и примитивния начин на живот, тукашното население лесно пренебрегвало законите на съседните страни — на Австрия, на царство Полша, или поне онова, което е останало от него, откакто друга част е под руско владичество, най-сетне дори законите на Русия.
За нещастие северният път за Кардиния минавал тъкмо през тези земи, но те могли да се прекосят за половин ден. Беше уверил Таня, че местните хора не нападали добре охранявани пътници. Но Таня нямаше нужда да бъде успокоявана, тя не знаеше какво е страх. Още в началото на пътуването я предупредиха, че по тези места и обитателите на природата са не по-малко опасни: мечки, диви котки и вълци скитали из горите, понякога и край чифлиците. Нейните спътници не изпускали случай да й напомнят в никакъв случай никъде да не ходи сама. Но тя не обърна особено внимание на тези предупреждения, защото си имаше други грижи.
Когато Стефан се завърна най-сетне късно през нощта в лагера, Таня се опита да говори с него. Но той я отпрати под предлог, че бил много уморен. На сутринта, преди да вдигнат лагера, отново се опита, но той й каза, че е ужасно зает. Ще трябва да почака до вечерта, може би, за да чуе отново, че е уморен? О-о не!
Тъкмо след тези откази Таня си спомни за предупрежденията да не се отдалечава от групата. Спомни си също колко се разтревожи Стефан, когато тя скочи с риск на живота си, във водите на Мисисипи. Щом не можа да привлече вниманието му с молби, ще опита друг начин — ще изчезне от хоризонта.
Нямаше никакво намерение да се излага доброволно на опасност. Нямаше да се отдалечава много от каретите, за да „изчезне“. Само на разстояние, от което викът й може да бъде чут. Отначало няма да отвръща на виковете на свитата, ще се появи, когато бъде сигурна, че Стефан е полудял от страх. Тогава този дявол вече ще благоволи да разговаря с нея.