— Наистина ли?
— Вашите хора са следвали моите по петите — обясни той. — Сигурно са вече съвсем близо. Да се надяваме, че ще ни дадат куп злато, лейди, защото в противен случай ще се наложи да ги изтрепем до един.
Успя все пак да я уплаши, по-точно казано, да я ужаси.
45
Придружен от хората си, Стефан влезе бавно в селото на Лацко. Беше идвал тук преди около седем години, когато се скара с поредната си любовница, а тя избяга при баща си, при Лацко. Стефан дойде тогава да се сдобри с момичето, защото си призна, че в скарването правото беше на нейна страна. Вече не помнеше за какво беше кавгата, толкова дребен беше поводът. Арина се зарадва, че е дошъл да я върне. Но някакъв неин бивш приятел беше на друго мнение и настоя да се бият за нея. Беше досадна история. Стефан не държеше чак толкова на момичето. Но се наложи да отстъпи и, разбира се, победи в двубоя. По ирония на съдбата връзката му с Арина прекъсна само след месец.
Сега Лацко излезе на прага на дома си да го поздрави с „добре дошъл“. Ако се съди по доволната му усмивка, не беше забравил кой е Стефан. И нищо чудно, преди седем години хитрият нехранимайко реши, че няма да позволи на темпераментната си щерка да си тръгне току-така. Измъкна му петдесет рубли, за да пусне дъщеря си, въпреки че Стефан вече имаше това право като победител в двубоя.
— Какво ви води насам, Стефане?
Още двама мъже изникнаха отнякъде и застанаха до Лацко. На Стефан не му хареса, че единият е Павел, вперил в него враждебен поглед, както преди седем години. Към къщата заприиждаха още селяни. Бавно и спокойно хората на Лацко обкръжиха свитата на Стефан. Оръжие не се виждаше, но Стефан знаеше колко бързо се променят нещата при тези планинци.
Той изгледа Лацко и каза направо:
— Взели сте май нещо, което ми принадлежи.
— На вас? — засмя се от сърце Лацко. — Проклет да съм, ако моите хора са си дали труда да ми кажат.
Стефан стисна зъби, много се съмняваше да е вярно. Но му беше и все едно.
— Колко?
— Петстотин.
— Добре.
— И да се пребори с мен — извика Павел, та всички да го чуят.
— Съгласен.
Гримасата на Лацко означаваше, че не е предвиждал това предизвикателство. Опита се да възпре Павел.
— Само глупакът не се учи от грешките си и повтаря все същите дивотии, Павле — напомни той. — Забрави ли, че той за малко не те уби с голи ръце?
— Миналият път грешката ми беше, че не настоях да се бием с ножове — възрази наперено Павел. — Но днес ще извадим ножовете.
Възклицанието на стареца изрази отвращението му.
— Павел продължава да ви мрази — обясни той на Стефан. — Хвърля върху вас вината, че Арина не ще да го знае и живее сега е един австрийски херцог. Но тук последната дума имам аз и ви казвам, че не сте длъжен да се биете с него.
Лацко изглежда се боеше, че ако на Стефан му се случи нещо, може и да не си получи парите. Но този път Стефан искаше да се бие. Предизвикателството дори го зарадва.
— Лацко, приемам да се бия и то веднага.
— Стефане! — обади се зад гърба му Лазар, но Стефан го накара с един поглед да млъкне, и слезе от коня.
Васили не се остави толкова лесно да му запушат устата.
— Позволи някой от нас да се бие вместо теб. Вече не бива да поемаш безразсъдни рискове.
— Аз решавам дали има риск и дали има смисъл да го поемам. Този е неизбежен, ако трябва кожата на Таниния задник да си остане на мястото.
Веждите на Васили изхвърчаха нависоко, защото разбра. На Стефан му трябва нещо, за да си отреагира и гнева, и страха, преди да види отново годеницата си. Същинско чудо е, че владее чувствата си вече двайсет и четири часа.
— Господ да й е на помощ, ако ще плаща с кожата на коя да е част от тялото си — отвърна сухо Васили, въпреки че знаеше — такава опасност няма. — Е, добре — продължи той. — В такъв случай — смело напред и дано се поуспокоиш. Но за в бъдеще помисли сериозно, не е ли по-редно да се откажеш от подобни удоволствия. Убеден съм, че е така.
Стефан му кимна кратко в знак на съгласие, откопча меча и хвърли наметалото. Не носеше нож. Лацко му подаде своя — дълъг кинжал с удобна дръжка. Тъкмо го стисна в ръка и Павел се опита с рязък удар на кинжала отдолу нагоре набързо да приключи двубоя. Но Стефан вече познаваше този мъж и не очакваше почтена борба. Миналия път мръсните номера на Павел станаха причина Стефан безмилостно да го напердаши. Сега успя да хване за част от секундата китката на Павел и да забие кинжала си в ръката му. Питаше се дали не трябва този път да го убие. От малката рана, която нанесе на противника си, вече течеше кръв.
Двамата мъже закръжиха с протегнати кинжали, задебнаха нова сгода да подновят борбата. И двамата не бяха спали цяла нощ, но в момента не изпитваха умора, пришпорени от жаждата за победа.