46
Таня прекара нощта в удобно кресло, но отвори очи със схваната шия, когато някой я разтърси за раменете, за да я събуди. Видя като през пелената лицето на Стефан, надвесено над нея и за малко не извика, уплашена от израза му. Откога ли е буден и мъдрува върху случилото се през последните два дена? Ако се съди по разкривеното му от яд лице — отдавна. Но дали причината не беше друга?
— Ще позволите ли да ви пожелая добро утро? — попита предпазливо, но в същия миг я вдигнаха грубо от креслото и я разтърсиха с все сила.
— Нали ви казахме, че в този край има вълци! — кресна й Стефан.
— Да, да и мечки и…
— Имате ли представа за колко време може да ви разкъса вълк? — изкрещя той втория си въпрос. Таня най-сетне разбра.
Боже милостиви, как можа да забрави историята с неговия брат. Разбрал за нейното изчезване, Стефан е могъл да мисли само за тази трагедия.
— Съжалявам, Стефане — каза тя сериозно и този път през ум не й мина да го лъже. — Вие ме пренебрегвахте и единственото ми желание беше да привлека вниманието ви, за да ви кажа, че грешите. Позволих на друг мъж да ме целуне и не изпитах абсолютно нищо. Следователно все пак има значение кой ще ме целуне.
Макар и твърде обстоятелствено формулиран, фактът, че тя го желае, в миг преобрази Стефан. Гневът, предизвикан от страха за нея, отстъпи пред нахлулите нови чувства. Той още я държеше за раменете, готов да я разтърси. Но сега я привлече към себе си и лудешки я целуна.
Таня не се питаше: защо изведнъж тази целувка? Защото е ядосан, разбира се. Ех, важното е, че няма да изпълни прибързаните си закани и тя реши да не се кара с него. Гневът, с който заспа и тя, сякаш се стопи. Наистина, огромна беше властта, която една целувка имаше над тях двамата. Тя ги успокояваше, но пак тя ги възпламеняваше за нещо неспокойно, но радостно. На което побързаха да се отдадат. Движенията на езика му срещнаха възторжения отговор на нейния език. Тя му помогна да си свали ризата — той вече я беше разкопчал. После нейната пола се плъзна на пода. Той изглежда не се учуди, че под полата Таня беше гола. Вечерта беше свалила бельото, за да й е по-удобно през нощта. Беше оставила само полата и блузата като дан на благоприличието. Така спеше и на парахода, но той май не обръщаше внимание на такива подробности. Не го беше забелязал и миналия път. В момента трябваше да се примири с такава липса на наблюдателност, защото не искаше да го бави.
Сега тя пое инициативата, като го подтикна лекичко към леглото. Когато стигнаха до него, пак тя направи така, че целувката им да не прекъсне нито за миг, докато се отпускаха бавно върху постелята. Трябваше да внимава да не възникне някоя от причините, които имаха за фатална последица неговото изтрезняване, трябваше да мисли и за проклетото му обещание. Споменът за него можеше да сложи край на любовната игра.
Правеше всичко, Стефан да си остане в подхранваното от гнева възбудено състояние. Не отслаби прегръдка, дори когато той вече я събличаше чак когато бяха голи и двамата, Таня се отпусна, за да се наслади на онова, което ставаше. Озова се във водовъртежа на безумна страст, на неудържимо, лудо желание, което крещеше, искаше да бъде задоволено.
Този път не внимаваше много-много какво прави той. Беше погълната от невероятните чувства, които пробуждаха в нея ръцете му, следващи с възбуждаща бавност пътя от шията й до бедрата. Беше й необходимо време да разбере, че е престанал да я целува.
Защото я съзерцаваше като омагьосан. Когато тя отвори очи, ръцете му застинаха. Погледите им се сляха и тя разбра, че от гнева му няма и следа.
Таня усети как я залива вълна от парещо разочарование.
— По дяволите, Стефане, възможно ли е тъкмо сега да се успокоиш? — изстена тя.
За голяма нейна досада той избухна в смях и продължаваше да се хили, когато нахално я попита:
— Защо? — После се наведе и нежно ухапа долната й устна, а после почна да я ближе. — Мислиш, че ще спра да те любя? — Дори когато говореше, устните му се протягаха жадно към нейните. — Спомни си, малка блуднице, че с благословията на твоя баща ти ми принадлежиш от деня на раждането си. — Ръката му галеше гърдите й с властно чувство за собственост. — Ти си единствената жена, която е била изцяло моя. Никога вече няма да те обладая нетрезвен или гневен, Таня. Нали ти обещах.
Нима очакваше в такъв миг отговор от нея? Беше така безмерно щастлива да чуе „принадлежиш“ и „всецяло моя“, че трябваше да му върне част от това блаженство, за да не умре от радост. С едната си ръка обви шията му, за да притегли по-силно устата му към своята. Езикът й се промъкна между устните му, за да си играе с неговия и да го възбужда, а другата ръка потърси смело члена му и го загали, както кадифето гали стоманата.