Както във всеки град, и тук в някои квартали имаше високи, хубави къщи, но в други части на града постройките бяха твърде бедни и грозни. Общо взето архитектурата не се отличаваше от тази на която и да било друга европейска столица. Търговията цъфтеше, имаше големи магазини и малки дюкянчета, открити пазари, сергии и дори складове, в съседство с паркове, кафенета и църкви. Карети и шейни с конски впряг задръстваха някои от широките улици, защото макар снегът да беше изринат, животните се хлъзгаха по заледения паваж. Други улички бяха пусти и там непокътнатият сняг беше девствено бял. По големите площади се издигаха бронзови статуи, много от улиците бяха обрамчени от два реда дървета, сега с оголени клони.
Дворецът не беше много висок, но толкова просторен, че оформяше огромен площад. Триетажната сграда заемаше цял квартал в центъра на града. Повечето официални зали бяха откъм фасадата, а други — в двете странични крила. Кралските покои се намираха в корпуса, успоредно с фасадата. В свободното вътрешно пространство на огромното каре бяха разположени достъпни за всички паркове и градини.
След като дни наред беше минавала през селца и само веднъж отседна в имението на благородник, сега Таня беше във възторг от града. Но вътрешността и палата, неговият разкош и изобилие я покориха окончателно. Порталът беше внушителен, висок колкото трите етажа. Охраняваше го придворен, съпроводен от въоръжена стража, неколцина мъже бяха на пост и преддверието и ако не бяха познали Стефан, сигурно щяха да я спрат. Минаха през широки коридори с мраморни стени и подове, с дълги редици портрети в тежки позлатени рамки отляво и отдясно. Върху прикрепени към стените дървени конзоли бяха сложени сребърни лампи, върху постаменти бяха наредени бюстове и статуетки. Пред всяка врата стояха по двама лакеи.
Всичко това я зашеметяваше, докато прекосяваше коридор след коридор. Наистина ли ще живее тук? Наистина ли я водят към нейните покои? Господ да и е на помощ! Сигурно бяха някъде в края на следващо крило.
Но се оказа, че не отиват към нейните стаи, разположени в същото крило, в което и покоите на Стефан. Как не съобрази, че той ще отиде направо при баща си. Дано не му хрумне да заведе веднага и нея.
Сега Стефан е тука кралят, но тя го разбра късно и за нея той продължаваше да бъде само Стефан. Но баща му беше царувал двайсет години, толкова, на колкото беше тя, и следователно беше истинският крал. Не се чувстваше готова да застане пред него, още по вече, че от главата и изведнъж се изпари всичко, което Лазар и останалите се бяха мъчили да й втълпяват, целият този протокол и как да се обръща към стария крал — всичко се оказа като заличено с гъба.
Затова нищо чудно, че Таня направи реверанс на министър-председателя, седнал на една маса в преддверието на кралските покои. Когато влезе, той вдигна учудено лице, но, за щастие, бе толкова смаян, че не забеляза грешката й.
— Стефане, защо не предупредихте, че пристигате?
Стефан прегърна засмян възрастния мъж.
— Не разбирам! Още в Данциг ни очакваше човек на Сандор, който потегли веднага, за да бъде час по-скоро тука. Нямаше смисъл да пращам втори човек с новина, която вече е стигнала до вас.
— Какъв човек? Сандор никого не е пращал. Бяхме сигурни, че вие ще го направите.
— Но тогава… — Стефан погледна многозначително Таня. — Изглежда, твоят кандидат-убиец не е бил чак толкова глупав. А както разбирам сега, Алиция трябва да знае как изглежда този мъж.
— Убиец? — възкликна Макс.
Но Таня не ги остави да продължат и заяви, присвила очи:
— Ако решиш да поразпиташ червенокосата, Стефане, ще искам да присъствам и аз.
— Не зная дали се е завърнала в Кардиния, но тъй или иначе, разпитът няма да й се размине.
Таня не беше много доволна от отговора, а Максимилиян Данев повтори тревожно:
— Убиец?
Този път Стефан му обърна внимание.
— Откакто сме в Европа, имаше две покушения срещу нея — обясни Стефан. Той добави още няколко думи на своя език и на Таня с основание й се стори, че бяха заповед. — Не желая подобно нещо да се повтори, Макс! — каза той на Данев.
— Ще се заема с това лично, но не мисля, че трябва да осведомяваме Сандор. В момента е добре, но от такова вълнение здравето му може отново да се влоши.
— Колко по-добре? — попита скептично Стефан.
— Стига, момчето ми, стига. Нали не допускате, че баща ви само се е преструвал?
— О, не е ли вярно?
— Ех, да речем — засмя се Макс. — Но това не променя сегашното положение на нещата. Вашата коронация беше съвсем законна и аз казах само, че баща ви е по-добре, без да твърдя, че се е възстановил напълно. Лекарите му дават още няколко години живот, ако стои надалеч от тронната зала. А сега ми позволете да поздравя с добре дошла вашата годеница, която няма нужда от представяне — завърши Макс и се обърна с дълбок поклон към Таня. — Вие сте копие на вашата майка, вие сте истинска Яначек, от глава до пети. Добре дошла у дома, принцесо Татяна.