Тя никога нямаше да разбере защо очите й плувнаха в сълзи. Може би защото този човек познаваше добре нейните родители, а нея от бебе, защото можеше да й разкаже неща, за които дори Стефан нямаше представа. Или просто защото си беше „у дома“, нещо толкова далечно, толкова непостижимо за нея досега. Да, днес тя най-сетне повярва, че се е завърнала у дома.
Стефан видя сълзите й, притегли я към себе си и се усмихна над главата й на министър-председателя.
— Не казахте нищо излишно Макс, сигурен съм. Тъй че не се притеснявайте, просто тази жена е много чувствителна и раздразнителна. Ако ви разкажа какво ми се наложи да изтърпя заради нея, няма да ми повярвате. — В същия миг усети удар в хълбока и изпъшка: — Ето на, виждате ли?
— Дяволе проклети, не си препатил и половината от онова, което се струпа върху моята глава. И да знаеш…
— Таня, дръж се прилично, че току-виж пак съм те напердашил.
— Само да си посмял!
— Хайде, стига, деца — разсмя се Макс. Беше повече от ясно, че тези двамата не се карат сериозно. — Сандор сигурно много ще се зарадва да види колко добре се разбирате. Срещна учудения поглед на Таня и добави: — Тревожехме се да не би Стефан…
— Млъквай, Макс — прекъсна го Стефан и този път нямаше съмнение, че наистина е ядосан.
— Голяма тайна, нали? — засмя се Таня. — Ех, мога да се досетя колко неприятно ти е било, че трябва да ме доведеш тук. Ако зависеше от тебе, щях да си остана в Америка а там все някой щеше да ме убие. Колко пъти да ти повтарям, Стефане, че не съм глупава, но ти май все забравяш.
— Ако питаш мен, въпрос на виждане.
— Ами-и! — възкликна тя с насмешлива гримаса.
— Е, още дълго ли ще се подготвяш за срещата с баща ми?
— Ако прилича поне малко на теб, май изобщо не искам да го виждам.
— Е-е, стига си мърморила, кръчмарката ми. Една принцеса е длъжна да се покорява с достойнство на неизбежното.
— За разлика от принцесите, кръчмарските момичета предпочитат да прережат гърлото на когото трябва.
Той пламна, но и тя се изчерви, защото изведнъж й стана ясно, че тук никой нямаше представа за нейното минало. Максимилиян изобщо не обърна внимание на репликите й, реши, че двамата просто се заяждат. По-интимна шега, може би. Беше толкова щастлив да види Стефан променен, че едва ги слушаше какво приказват. Сандор също щеше да е доволен. И двамата се страхуваха, че дори да доведе момичето, Стефан може да не го харесва за жена. За щастие личеше си, че не само го беше приел, но беше отишъл комай и по-далеч.
— Извинявай — каза Таня.
— Няма нищо — отговори й Стефан. — Но поне те трябва да знаят някои неща и защо да не им ги кажем още сега?
— Какво трябва да ни кажете? — попита Максимилиян, внезапно разтревожен от нейната сериозност.
— Ще ви го обясним малко по-късно, Макс, а сега ще е най-добре да предупредите баща ми, че сме вече тук. Не мога да измарширувам направо към спалнята му, ще го уплаша.
Макс изпълни, макар и неохотно, заповедта и следващият час се оказа труден за всички и най-вече за Таня. Наложи й се да изслуша разказа на Стефан за нейния живот. Той го представи като безразсъдно и жалко съществуване и човек би повярвал, че е минала през всички кръгове на ада. Таня го прекъсна, за да нарисува малко по-ведра картина. Не спомена нищо за ужасните последни няколко години, спомни си само светлите мигове, времето, когато Айрис беше жива.
Но Сандор явно се разстрои и тя разбра защо, когато я попита:
— Ти сигурно ме мразиш, момиче?
— Но защо? Та аз не ви познавам.
— Навремето аз те изпратих за Америка с баронеса Томилова, най-близката приятелка на твоята майка. Тя трябваше да те пази като зеницата на окото си, никой и не помисли, че тя може да умре и да те остави безпомощна на злата воля на някакви селяндури.
Таня се съмняваше дали на Добс би му харесало да го нарекат селяндур. Беше свикнал да го наричат бял боклук, но селяндур? При тази мисъл не може да не се усмихне. Усмивката си подари на Сандор, за да го успокои.
— Не изпитвайте угризения за нещо, което не сте могли да знаете — каза тя. — Безсмислено е да се съжалява за отминалото, за свършилото. Не мислете, че съжалявам за досегашния си живот. Той ме научи на много неща, разви в мен качества, от които една високомерна и разглезена принцеса не би имала и понятие. Между тях не на последно място слагам пълната си самостоятелност. Убедена съм, че моето възпитание ме е направило достатъчно силна, за да се справя с вашия син и кралския му темперамент.